"Лозелс" е един от най-опасните квартали в Бирмингам. Заради рекордно високите нива на криминални деяния, районът е наричан "горещата точка на престъпността". Именно тук преминава детството на Джером Синклер. Детето, което улицата не успява да подчини. Момчето, което не се забърква в нито една бъркотия. Благодарение на футбола.

"Попаднах във футбола съвсем случайно. Нямах никакъв интерес към този спорт преди първата ми тренировка. Мой приятел ме повика с него в един клуб от най-ниското ниво на английския футбол – "Финикс Юнайтед". Никога преди това не бях играл футбол. Отидох и след първия ден вече бях влюбен в играта, която се превърна в целия ми живот.", разказва футболистът на ЦСКА пред bTV. 

"Живеехме в беден квартал, където много деца тръгват по лош път. Благодарение на клуба и тренировките, които организираха там по програма за защита на децата, аз успях да се предпазя и да поема във вярна посока." 

Днес Джером е сред примерите за подражание в историята на "Финикс Юнайтед". Там каузата продължава. А Синклер продължава да пише своята история. Преминава в школата на "Уест Бромич", а не след дълго е забелязан и от "Ливърпул". На 14 г. се мести 2 часа северно от Бирмингам – в легендарния Мърсисайд. 

"Когато отбор като "Ливърпул" почука на вратата ти, не казваш "Не".

"Не беше лесно. Преместих се в нов град, далеч от дома. Бях с баща ми, с когото не бях свикнал да живея. С майка ми бяха разведени. Тя и двете ми братчета, с които живеех до онзи момент, останаха в Бирмингам, не можехме да променим живота на всички заради мен. Най-трудно ми беше, че оставям братята ми. В мен те виждаха пример и опора. Спомням си как стояха и плачеха на вратата, когато заминах. В Ливърпул баща ми ми помогна много – грижеше се много за мен и направи прехода по-лесен.", спомня си Синклер.

Освен да бъде усърден в тренировките, бащата на Джером го кара да заляга и над учебниците. В Rainhill High School, гимназията към клуба, учи заедно с бъдещи звезди като Трент-Алекзандър Арнолд и Рахим Стърлинг. Изпъква обаче Синклер - с отличните си оценки и бързата си мисъл.

"Още от много малък баща ми искаше да е сигурен, че ще съм добър ученик. Въпреки че избрах футбола, образованието в моето семейство беше приоритет. На места като Англия всяко дете иска да стане футболист. Реалността е такава, че голяма част от тях няма да успеят. Но дори и след футбола – кариерата ни е кратка, пенсионираме се на 30-35 години, а после половината живот е все още пред нас. Трябва да сме подготвени." 

Зрелите разсъждения и усърдието му в училище, в комбинация с вродения футболен интелект и невероятната му статистика при младежите, привличат вниманието на мениджъра на първия отбор на "Ливърпул" по онова време Брендан Роджърс.

През 2012 Синклер бележи всички 8 гола в 6 контроли за юношите до 18 година. Завършва сезона в академията с 20 гола, а в младежката лига на УЕФА отбелязва 6 попадения в 7 мача.

"Имах страхотна връзка с Роджърс. Той ме повика в първия отбор, често тренирах с тях. Помагаше ми и ми даваше съвети. Спомням си, че ми казваше: "Просто се успокой, играй своята игра, достатъчно добър си да си на терена."

"Когато дете като мен, каквото бях тогава, чуе това от треньора си, си казва: "Ами да, готов съм, просто излизам и играя".

Именно Роджърс е мениджърът, който проправя път на невръстния все още Синклер към големия футбол. На едва 16 години и 6 дни Джером се превръща в най-младия играч в историята на мърсисайдци, дебютирал за първия отбор. "Луди времена, луди времена... Бях едва на 15 г. седмица по-рано. Вкарвах много голове по време на подготовката, извоювах си място в тренировъчния процес на първия отбор, а после дойде и дебютът."

"Беше като сбъднат сън. Мачът беше срещу "Уест Бромич", откъдето "Ливърпул" ме привлече като дете. Играех пред цялото ми семейство, познавах цялата агитка. Началното ми училище беше през улица от стадиона на "Уест Бром", беше щура вечер."

Още преди да е стъпил на "Анфийлд" медии и специалисти предвещават страхотна кариера за Джером. Наричат го следващия Майкъл Оуен, сравняват бъдещето му с това на Стърлинг. Нищо от това обаче не се сбъдва. Следват години на лутане под наем в различните нива на английския футбол. Една обещаваща кариера с летящ старт просто тръгва в грешната посока.

"Трудно е. Познавам много млади играчи, които имаха всички качества да станат големи футболисти – някои от тях дори не играят футбол вече. Ако успехът се свежда до нещо, то то е комбинация от качества, характер, определено поведение и малко късмет." 

"Много хора не осъзнават, че за да играеш на онова най-високо ниво, много неща трябва да се подредят едновременно. За мен те просто не се подредиха тогава, когато трябваше. Но това е пътят, по който сме поели, винаги ще има върхове и спадове, но сега вярвам, че съм на подходящото място да се докажа.", категоричен е 24-годишният Синклер. 

А мястото - "Българска армия", където Джером Синклер впечатли още от първото си появяване. От пристигането си до днес участва във всички 8 мача, излезе като титуляр в 6 от тях, отбеляза 3 гола и вярва, че рестартът отново ще бъде летящ, този път в правилната посока.