10 години труд, сълзи, откази, самота... И накрая - трофей от най-стария футболен турнир в света Купата на футболната асоциация на Англия.

Няма как да не свалим шапка пред вратаря на "Арсенал" Емилиано Мартинес. Няма как и да не се развълнуваме, виждайки го със сълзи на очи! Ако има само един човек на света, който заслужава да бъде щастлив и доволен след този финал, то това трябва да е вратарят. Както и неговото семейство!

И именно най-близките му - баща му Алберто, майка му Сузана и брат му Алехандро, заслужаваха да преживеят заедно с него успеха. Заради пандемията от коронавирус, те нямаше как да присъстват на стадиона, но пък технологиите позволиха Емилиано да ги види минути, след като за 14-и път в историята "Арсенал" беше провъзгласен за носител на Купата. И тогава сълзите започнаха отново...

Като в онзи ден преди 10 години, когато младият амбициозен вратар, още ненавършил пълнолетие, напусна родната Аржентина, за да преследва мечтата си. 

 
 
 
View this post on Instagram

#tb#emiratesstadium @arsenal #secondhome

A post shared by Emiliano Martinez (@emi_martinez26) on

"Майка ми Сузана и брат ми Алехандро плакаха, когато заминавах за Лондон, казваха ми да не отивам. Но бях виждал и как баща ми Алберто плаче през нощта, защото не може да плати сметките. Помня дните, когато храната стигаше само за мен и брат ми, но не и за родителите ми", разказа преди дни вратарят.

Мама и татко Мартинес обаче не спират да подкрепят своя Емилиано по пътя към футболния връх. Дори го изпращат в Буенос Айрес, за да тренира в школата на "Индепендиенте". 

"Виждах семейството си само два пъти в месеца, тъй като нямаха възможност да си позволят гориво, за да стигнат при мен от Мар Дел Плата. За това, когато от "Арсенал" ми предложиха договор, трябваше да действам смело. Бях на 17 и се съгласих заради родителите си", казва Емилиано. 

Снимка: Getty Images

И така "Арсенал" си имат нов вратар! Но не от тези, които веднага влизат и започват да пазят. Не! Това би било твърде лесно. 

През последните 10 години Мартинес оставаше в сянката на Бернд Лено, Петър Чех, Давид Оспина, Войчех Шчесни, Лукаш Фабиански, Вито Маноне и Мануел Алмуниа.

Той беше преотстъпван редица пъти - в "Оксфорд", "Шефийлд", "Ротердам", "Уулвърхемптън", "Хетафе" и "Рединг". И никъде не успя да разгърне потенциала си, да покаже защо преди 10 години от "Арсенал" бяха уверени, че трябва да притежават едно 17-годишно момче, че дори да платят 1,1 млн. паунда.

Снимка: Reuters

Въпреки всички трудности, той не се отказва! Работи усилено, за да е готов за този странен сезон 2019/2020. Контузията на Лено му разчисти пътя към титулярното място в 23 мача - 9 в първенството, 6 в Лига Европа, 2 в турнира за Купата на футболната лига и 6 в този за Купата на футболната асоциация. И даже финал!

Онзи финал, в който първо разплака "Челси", а след това всички други с емоционалните видеа, които се появиха.

"Не съм виждал майка ми и баща ми от година заради карантината. Поне сега могат да си плащат сметките и да ме гледат по телевизията. Идвам от много бедно семейство. За тях да вдигна трофея е специално чувство. Когато дебютирах в Шампионската лига срещу "Андерлехт" през 2014 г., баща ми пътува 21 часа, за да ме гледа на живо - 6 часа с автобус до летището, 13 часа до Лондон и после се прекачи за Белгия. Пристигна точно навреме, за началото. И след това плака цели 90 минути. Толкова горд беше!"

 
 
 
View this post on Instagram

Feliz día amor #valentines #teamo #mitigri

A post shared by Emiliano Martinez (@emi_martinez26) on

След като вчера беше емоционален, днес Емилиано е щастлив. Не само защото майка му и баща му могат да си платят сметките. Той постигна целта си! А в Лондон вече не е сам. Има подкрепата на красивата си съпруга Мандина, както и 2-годишния им син Санти.

 
 
 
View this post on Instagram

School time #littlesanti

A post shared by Emiliano Martinez (@emi_martinez26) on

"Никой не иска да е втори вратар, особено когато вярва толкова много в собствените си възможности!", казва той.

И когато има смелост, сили и здрави нерви! Като Емилиано Мартинес!