Символ на футбола в Кърджали е местният "Арда" - участник в Първа лига през последните две години. В едва втория си сезон в елита тимът стигна до исторически финал за Купата на България срещу ЦСКА идната сряда. А когато "Арда" играе, цял Кърджали мечтае!

Клубният дом "Арена Арда" преди години носи името ст. "Дружба". От него до днес е останала дружбата между две религии. Защото "Арда" е на всички – на Мария и Бейтула, на Джем, Самир, Байрам и Ердоан, на Дениз и Мартина, на Петър и Вълчо. Така мултикултурен, но толкова обединен.

Снимка: bTV

Из града протича най-дългата река в Родопите - Арда. На нея е кръстен връх на остров Ливингстън. Името ѝ носи и местният футболен клуб - "Арда" – гордостта на Родопите. За да разкажем неговата история, трябва да се върнем 96 години назад. През 1923 г. в Кърджали се появява първата модерна футболна топка, която носи след себе си вълна от еуфория и радост сред местните. Скоро след това трима младежи – Димитър, Стоян и Христо, създават първия клуб в града.

"Арда" играе първите си мачове на терена на тогавашната лечебница, понастоящем двор на училище "Йордан Йовков". Година, след като тримата българи създават футболния клуб, младежите от турската общност основават свой собствен - "Алп Арслан". Но съперничеството не трае дълго. През 1927 г. двата клуба се обединяват и така до днес – на един стадиона хора от различни етноси скачат рамо до рамо и подкрепят гордо любимия отбор.

Снимка: bTV

Двама от тях са Мария и Бейтула - заедно и на стадиона, и в живота. "Ние сме семейство. Той е мюсюлманин, аз съм християнка, което не ми пречи да бъда с него. Срещнах го преди 20 години. Нищо, че е мюсюлманин, душата му просто ме заплени.", разказва тя.

"В града няма разделение между християни и мюсюлмани – всички сме като братя. Миналата седмица беше Великден, празнувахме Великден. Вдругиден ще е Байрам, ще празнуваме Байрам. Както Коледа и Курбан. Всички празници на едно.", продължава той.

"Нека призная, че отначало, когато тръгна по тези мачове, страшно се ядосвах, защото не оставаше време за мен, за децата. Всяка седмица – "Аз тръгвам, аз тръгвам". Проявих интерес и му казах "Този път... и аз ще дойда!". Отидох и беше доста забавно – гледах мача, вълнувах се заедно с тях, и малката дъщеричка също беше с нас.", споделя Мария.

Снимка: bTV

Днес публиката на "Арда" се радва на обновен и модерен стадион, на силен отбор и добри резултати. Невинаги обаче е било така. Бившият президент на клуба Вълчо Костов си спомня за най-разочароващия ден в историята на тима през 1988 г.: "Не мога да забравя мача с "Дунав" Русе. Никога. Стадионът беше пълен до козирката, дето се казва и отзад към парка също народ, от целия окръг, такъв народ не сме виждали никога на футболно състезание в нашия град."

"Аз бях в нашия сектор "В" и имах едно знаме на "Арда", ушито от парцали, в бяло и синьо. Уши го леля, беше шивачка, остатъците на платовете ги заши и имахме знаме.", спомня си Бейтула.

"Мачът беше решаващ за влизане в Първа лига, но съдията второто полувреме игра заедно с противника. В Русе нещата бяха много тъжни за хората, ние разбирахме това нещо. Имаха чести обгазявания и за да тушират напрежението от тези протести на гражданите, се наложи футбола да го вкарат в Първа лига и да утешат донякъде страстите на хората. Нещата стигнаха до сериозни разриви, много от нашите привърженици не можаха да се въздържат и едвам полицията ги спря. Тръгнаха към съдията, можеше да стане голямо меле", допълва бившият клубен президент.

В спомените си Костов се потапя, благодарение на изложба, посветена на "Арда" в артгалерия "Кръг" в центъра на града. И до днес той помни играчите от онзи славен отбор, останал на крачка от българския елит. Затруднява се да посочи единствено двама - онези, чиито имена са сменени по време на Възродителния процес.

"Много от тях, понеже трябваше да се преименуват, това преименуване води до нарушение на човешката психика. Не може от Хасан да станеш изведнъж Христо.", коментира Костов.

Снимка: bTV

Превъзмогнали белезите на историята, днес отново всички са заедно, а поводите за радост, свързани с любимия клуб – все повече. С насълзени очи Ердоан разказва за своята любов към отбора: "Арда" е начин на живот за много хора, не само за мен. Фен станах от много малък. Мисля, че бях 6-7-годишен, когато баща ми ме докара на стадиона. Мачът беше срещу "Хебър" Пазарджик. Още го помня. Познавах и един футболист - наш комшия, това беше другата тръпка вече... В 5-и клас избягах от час по математика, за да дойда на мач, пак беше срещу "Хебър". Учителката ми писа и двойка, и отсъствие. Има фенове, които бягат от работа преди мач, няма да посочвам имена, защото ще стане проблем."

Снимка: bTV

Кърджали е последният областен град, чийто отбор записва участие в най-високото ниво на българския футбол. Прави го обаче с гръм и трясък.

"Това беше 2019 г. на мача със "Септември". Тогава видях мъж на 70-80 години да плаче като дете. Просто аз сега също мога да се разплача, разбирате ли? Това беше чудно изживяване. Още преди да дойде голът, почнахме да плачем вече от нетърпение, но след него всички заплакахме единно – от радост.", споделя Бейтула.

Плачат и играчите. Един от тях – настоящият капитан, Пламен Крумов, който помага на отбора да премине през всички нива на футбола, за да се увенчае с така жадувания успех.

"Наистина емоциите бяха много силни, много истински. Ние успяхме през бараж, по най-трудния, но по най-сладкия начин. Тогава нямаше две мнения по въпроса, че ние заслужаваме да играем в Първа лига.", разказва защитникът.

Снимка: Lap.bg

В едва втората си година в елита "Арда" влиза в топ 6, изпреварвайки отбори като "Левски", "Черно море", "Ботев" Пловдив и "Славия".

"Не сме някакъв отбор-фантом, който влиза в Първа лига и на следващата година изпада. Заради всичко това си заслужава и моето пристигане тук и цялата положителна енергия, която влагам във всичко.", допълва Крумов.

След изкачването на отбора в Първа лига целият град се потапя в преживяванията на футболистите.

"Ние и преди футбола сме си обединени, обаче "Арда" ни обедини още повече. Почти всеки ден се събираме във фенклуба и си говорим кой играч е контузен, кой ще играе, кой няма да играе, с колко ще спечелим, дори правим залози между нас си, да познаем точния резултат. Големи мъже преди по време и след мач се чувстваме като деца – плачем, скандираме, радваме се.", заявява Бейтула.

Снимка: Lap.bg

Върхът в развитието на отбора е класирането за финал в турнира за Купата на България, където тимът от Кърджали ще се изправи срещу гранда ЦСКА в сряда (19 май) на националния стадион "Васил Левски" в столицата. Но без страх, с усмивка по лицата и надежда в сърцата!

"Като знам през какви етапи сме минали на развитие в самия отбор – през "В", през "Б", през "А" група, до финал за Купата на България. В момента пишем историята на "Арда" и се надявам да сме на предпоследната страница, да я завършим по най-добрия начин, а какъв по-добър начин има от да докараме купата в Кърджали. Мисля, че огромна заслуга за това, че сме на финал, има нашият треньор. Николай Киров е страхотен човек, а пък е и уникален треньор, най-добрият в България!", продължава капитанът Крумов.

Снимка: Lap.bg

Феновете на "Арда" чакат с нетърпение финала в София. Организацията върви с пълна сила, а еуфорията расте с всеки изминал ден. Хилядите привърженици обаче едва ли ще създадат много работа на полицията в София, защото, където и да отидат, се славят с благ характер и възпитание.

"Навсякъде ни посрещат малко зле, обаче ни изпращат великолепно – с аплодисменти. Не е имало стадион, в който да не са казвали "Турци сте, турци сте!". Това е поздрав за нас. Радваме им се.", казва Бейтула.

"Аз лично не се обиждам, но имам приятели и познати, които леко ги засяга това нещо, защото те не са турци. Ние сме заедно на мачовете, прегръщаме се, заедно сме навсякъде. Показваме, че не сме турски отбор. Кърджали е в България, ние сме български отбор.", добавя Ердоан.

Отговарят, пеейки "Българи - юнаци!" Отборът е съставен почти само от българи. Феновете го обичат и в сърцата им няма място за омраза.

Снимка: bTV