23 е разликата в годините им. 300 е тази в изиграните мачове. Нула – точно толкова се различават в любовта към футбола. Много е сборът на уроците, които учат един от друг.

42-годишният Георги Петков и 19-годишният Антонис Стериакис се най-възрастният и най-младият вратар в Първа лига, а пътят ги събира заедно в "Славия". При "белите" те не само изграждат едно от най-силните вратарски звена, но и едно на пръв поглед нетипично приятелство. 

"Спомням си първия ден, в който дойдох в "Славия". Отидох в съблекалнята при треньора. Той ми каза: "Тук е твоят дом вече и ще тренираме много усилено, защото вярваме в теб!" Бях едва на 16, много притеснен, но после срещнах Жоро, видях колко е мил и приятелски настроен към мен и малко се успокоих. За него знаех, че е легенда тук. И още първия път, в който тренирахме заедно, разбрах защо на 40 все още играе на такова ниво", разказва младият страж.

"Тони го имам като българин, защото той е 3-4 години в "Славия", той мина през юношеските гарнитури, след това се качи при нас, така че не го имам като чужденец. Помня първите му стъпки в "Славия". Беше притеснен, но гледахме с г-н Станев, треньора на вратарите, да му помогнем, за да може да израсте като човек и като футболист", спомня си Петков.

Снимка: bTV

И като че ли успяват! Малко след присъединявате си към мъжкия тим Стериакис получава отговорната задача да сложи ръкавиците вместо Георги Петков. 

"Първият мач, в който дебютирах сред стартовите 11, беше срещу "Локомотив" Пловдив. Жоро беше на пейката и преди мача ми каза: "Играй сякаш си на тренировка, все едно никой не те гледа. Дори и някой да ти кажа нещо – не те интересува. Ти си много добър вратар, знаеш какво да правиш". Бях страшно притеснен и целия се бях изчервил, но след като ми каза тези думи, ме окуражи и си казах: "Добре, просто ще изпълня това, което ми каза и всичко ще е наред!" Всъщност това е най-добрият съвет, който съм получавал от него. Независимо какво ми казват отвън, трябва да правя това, което аз чувствам, че е най-добро като решение. Може да ми крещят да подам, но ако не се чувствам сигурен, просто не го правя. Решението на терена е мое!", заяви Стериакис.

Снимка: bTV

"Аз не съм го измислил, това нещо на мен са ми го предали 96-97-а година. Имаше страшно много звезди в "Славия", които са ми помогнали на мен по някакъв начин да израсна, да се чувствам спокойно, нормално, за да мога да раста. Това същото нещо аз го предавам сега и на по-младите футболисти с приказки, с настройка, с концентрация. Това са нещата", разсъждава Петков.

С играта си Стериакис печели доверието на треньорите, с поведението си на и извън терена – приятелството на Георги Петков. А легендарният страж – доказал се на всички фронтове през годините, успява да спечели признателността на един млад талант, за когото е пример за подражание.