„Най-упоритото животно на този свят не е магарето. Най-упоритото животно е човекът. И всичко, което му е необходимо, за да го докаже е една мечта.”, това пише Иво Иванов в една от своите истории в книгата „Кривата на щастието”.

Колко е прав само. Какво е нужно на един човек, за да се бори? Смисъл. Мечта. Връх, към който да не спира да върви. Вътрешен глад за себедоказване. Независимо от всичко. Защото всяка победа в живота обикновено е последица от редица поражения. А най-големите победи често идват, когато ежедневно побеждаваш себе си. Когато разбереш, че няма недостатък в този живот, който да не може да бъде превърнат в преимущество.

Снимка: bTV

Тази история е такава. Две момчета с две различни съдби. В един момент обаче животът решава да ги събере и да им докаже, че… животът трябва да се живее без оправдания.

Съдбата им отнема възможността да ходят нормално. Но бързо осъзнават, че това не е оправдание. Играят баскетбол, защото това ги прави щастливи.

Николай Ваклинов и Георги Иванов пренаписват българската история по баскетбол в колички. Двамата ще играят за гръцкия гранд Панатинайкос.

Това е първият такъв трансфер, за който повече се чува, но се надяваме да утъпчем пътеката за другите. Да видят, че наистина има момчетата, които много заслужават да им се даде шанс.”, споделя Николай.

Страхотната новина я разбират едновременно. Пътуват заедно в колата и около 10 минути пеят, крещят и не могат да повярват. Емоция, която дълго ги държи и ще ги държи. Трансферът им е истински прецедент в българския баскетбол в колички.

Снимка: bTV

Съдбите на двете момчета се различават. Напълно. Николай е на 33 г. Завършил е Бизнес администрация и работи в счетоводна къща. Ражда се здрав в семейството на волейболния треньор и съдия Ваклин Ваклинов. Ники спортува активно. Може да постигне всичко. Животът е пред него... до преди 10 години, когато претърпява инцидент.

„Беше много трудно, въпреки че приятелите му бяха почти всеки ден вкъщи. Започна да си връща духа. Даже се шегуваше, че за следващия рожден ден иска нови крака. Това само човек, който тръгва да преодолява състоянието си може да го каже като шега.”, споделя баща му, който всекидневно се учи.  

Снимка: bTV

На Георги животът не е дал същия шанс. От самото си раждане той е с увреждане и на двата крака. Недостатък, който превръща в свое преимущество.

„Животът ти отнема нещо, ако позволиш да ти го отнеме. Ако се затвориш в себе си, ако приемеш, че си различен, тогава ще ти отнеме много. В най-лошото мога да намеря доброто и за мен, това ме отличава от останалите. Затова може би съм и по-щастлив.”, категоричен е Георги.

Съдбите на двете момчета се преплитат преди 3 години в залата по баскетбол, а приятелството се заражда за секунди.

Снимка: bTV

„Любов от пръв поглед /смеят се/. Химия. Може да прозвучи малко странно, ама още от самото начало си допълваме изреченията. Същият идиот е като мен, ако някой от двамата има някоя глупава идея, веднага тръгваме и двамата.”

По време на срещата ми с тези две момчета, те многократно ме накараха да се замисля. За какво обичаме да мрънкаме ние. Защо винаги търсим оправдания? Защо често виждаме само сивотата? А всъщност светът е толкова цветен! Те не се оплакват. Имат най-големите усмивки. Побеждават себе си. Не обвиняват съдбата. Усмихват й се, а нещото, което най-трудно преживяват е съчувствието в погледа на хората.

Снимка: bTV

Те са пример. За това как трябва да живеем. Как трябва да гледаме на живота. Искат да научат нас, здравите, на това, което те са научили по трудния начин. Защото светът е…

„Светът е прекрасен. Лично за мен, невероятен. Винаги има какво да научиш, с кого да се запознаеш. Повече оптимисти и сме отворени за света. Аз виждам малко по от ниско /смее се/. Светът е шарен, светът е прекрасен, невероятен.”, изстрелват бързо отговорите си.

Снимка: bTV

Да, животът наистина е прекрасен. Трябва да имаш очи, за да го видиш. И сърце, за да го усетиш. Не търсят оправдания. Защото, както казва отново Иво Иванов:

„Няма недостатък в този живот, който да не може да бъде превърнат в преимущество.”