Гейм, сет, мач. Григор Димитров тръгва към центъра на корта. Прегръща Ник Кирьос. Аплодират го 12 хиляди зрители в Синсинати, а моментът е исторически. Току що българинът е спечелил най-престижната си титла – първата от турнир Мастърс 1000. В трибуните се веят стотици български знамена.

Скандиранията „Гришо, Гришо” отекват в ушите на 26-годишния Григор. Твърде дълго чака този момент. Твърде дълго страда и лъкатуши в елита на световния тенис. Стига до осмото място в света (25 август 2014 г.) и се срина до 40-то (25 юли 2016 г.). Треньорите му идваха и си отиваха. Все нещо не стигаше, все нещо се сриваше, точно когато не бива.

В понеделник сутрин потегляме рано-рано за Хасково. Разстоянието от 200 км не се усеща. Минава бързо под знака на среднощните емоции, които ни подари Григор. На кортовете в родния му град в 10,00 часа кипи от живот. Малчугани размахват със стръв ракети, всички до един са гледали Гришо. Най-важният човек обаче – този, поставил за първи път ракета и в детската ръка на 3-годишния си син, го няма.

Цялото интервю с бащата на Григор Димитров - Димитър Господинов:

Димитър Господинов – бащата на първата ни ракета, едва ли е мигнал. Е, няма как да е спал, защото призори, часове след като синът му го е направил най-щастливия татко на света, е поел на път. Към Сливен, за участие с клуба си „Хасково 2015” в държавното отборно първенство за юноши и девойки до 18-годишна възраст.

Ами, потегляме и ние към Сливен. Още някакви си 100 км до там няма да ги усетим. Бързаме, за да се срещнем очи в очи с главния виновник днес България да се гордее с един от най-добрите тенисисти на планетата и да има спортист от световна величина.

Снимка: Lap.bg

Трудно го склоняваме да говори и да застане пред камера. Не обича. Бяга от медийно внимание, а и се оказва, че таи стара обида. Не се отказваме. Извиняваме му се за нечии чужди, не наши, но все пак, стари грехове и търпеливо изчакваме. Накрая този горд, но мълчалив баща, застава пред камерата ни.

 „Нещата са прости. Трябва да дойде момента. Да повярваш в себе си. Трябва да следваш тактиката, да имаш търпение. Търпението, което и Григор усети в Синсинати. Въпросът е сам да усеща нещата, когато ги усети, от там нататък, аз знам какво може той”, гласят първите думи на Димитър Господинов.

Този човек не лети в облаците. Прекалено много изпитания е преодолял в името на това детето му да следва мечтите си в кервана на аристократите, макар и с български паспорт в джоба. Не спестява слабостите на сина си и нацелва право в десетката – непостоянството. Категорично опровергава „специалистите”, които всеки път, когато Григор се препъне обясняват за крехката му психика.

Снимка: Getty Images

„Григор има желязна психика. Само хора, които не познават могат да твърдят обратното. Малцина обаче са наясно какво означава да водиш живот като един от голямото тенис-семейство”, категоричен е Димитър Господинов.

Чул се с Григор веднага след мача. Заедно със съпругата си засега нямат планове да пътуват за Откритото първенство на САЩ в Ню Йорк. Както обикновено, ще стискат палци за него пред телевизора. И ще държат под ръка мобилните си телефони.

„Уморих се от път. Докато беше малък Григор, пътувахме много и бях навсякъде с него. И сега, ако ми звънне, тръгвам веднага”, откровен е Господинов. Единственото, за което се моли на Господ е синът му да е здрав: „За всичко останало си има правилен момент.”

Стискам му ръката и му благодаря. За отделеното време. За откровените отговори. За истината – бащинската и треньорската. И за това, че уважи екипа ни, който вече трябваше да бърза обратно към Хасково, за да бъде навреме за централната емисия новини.

Снимка: Lap.bg

Още 100 км обратно към родния град, откъдето преди 26 години към световния връх потегли едно високо и талантливо момче, с родители, научили го, че не е страшно да имаш големи мечти. Страшно е да се уплашиш по средата на пътя.

Още 200 км обратно към София. Летят неусетно. Умора няма. Има удовлетвореност. От чувството за добре свършена работа и от срещата очи в очи с човек, поставил началото на нещо наистина голямо само с двете си ръце. И с ината си, че в Хасково може и да няма тенис-корт, но пък вярата, че голямото сърце в спорта доста често струва повече от големия талант.