„Признавам си, че съм пристрастна, стане ли дума за Ивет Лалова. Първото й голямо интервю излезе във "Всичко за семейството", още когато печелеше медали като девойка. Затова няма как да не завиждам на Димитър Тасев, че успя да влезе в личния свят на легендарната атлетка, в обвитата й с тайнственост лаборатория за успехи в Риети. Явно репортерът на bTV си е свършил повече от добре работата, защото филмът за Ивет му донесе престижна номинация и челно място в годишния конкурс на Международната асоциация на спортните журналисти.“ Така Пепа Йорданова от в-к „Всичко за семейството“ въвежда читателите в интервюто си с Митко Тасев и продължава:

„За него това е минало, предстои му поредно предизвикателство - да отразява олимпиадата в Токио. Надява се там да се появят нови български герои, за които да снима филми. Защото като бивш спортист, той признава само първото място, което този път му се изплъзна.

Докато се подготвя за олимпиадата, има да свърши още доста работа като посланик на инициативата "Предизвикай се с кауза". И макар че и Митко, като Ивет, трудно допуска външни хора в личния си свят, убедено вярва, че всичко хубаво предстои.“

Димитър Тасев повече от 10 години тренира активно лека атлетика. Многократен медалист е от юношеските първенства у нас в средните бягания. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по аудио, видео и телекомуникации. След това се дипломира в НСА като треньор по лека атлетика, в момента пише докторантура. Журналистическата професия го грабва още като първокурсник в НСА, когато попада като стажант в "Дарик". Няколко месеца по-късно вече е част от спортната редакция на bTV, тази година стават 10 години, откакто е сред остриетата на медията.

Той отразява мача за световната титла по бокс в тежка категория в Лондон между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, бе отново част от компанията на братя Пулеви по време на африканското приключение в Танзания, довело до успех на Тервел Пулев на ринга в Дар.

Тасев е автор на разтърсващия материал за разграбването на прочутия плувен комплекс "Червено знаме", където заведе и разплака олимпийската шампионка Таня Богомилова. Пак той бе репортер на терен и при най-значимия триумф в кариерата на Григор Димитров – титлата от финалния Мастърс в британската столица през 2017-а. Димитър Тасев отразява историческото бягане на финала на Ивет Лалова на Световното първенство по лека атлетика в Катар, както и редица други запомнящи се моменти от света на българския и световния спорт. Филмът му "Живот на спринт" за Ивет Лалова го нареди в челната 16-тица на спортните журналисти в света.

- Какво означава за теб признанието на асоциацията на спортните журналисти?

Мотивация. Международната асоциация на спортните журналисти е организация с близо вековна история и се е превърнала в уважавана институция в цял свят. Конкурсът, който се организира всяка година, привлича над 2000 журналисти от всички континенти.

В моята категория участваха около 60 автори на филми, като някои от тях работят за най-реномираните медии и в този смисъл съм щастлив, че бях оценен преди много от тях в класирането. Но до там – просто приятен комплимент. Работата продължава, надявам се и надграждането.

Дълго време съм се състезавал в леката атлетика и знам, че както в спорта, така и в живота има две позиции – първата и всички останали. Очевидно аз не съм победител – така че продължавам да работя и да бъда още по-мотивиран.

- Как се случи филмът "Живот на спринт"?

На първо място искам да изкажа огромни благодарности към Ивет Лалова и нейния екип, както и към семейството й, че ни се довериха и ни допуснаха с оператора Николай Кънчев да бъдем техни гости и партньори в тренировките на Ивет за няколко дни в Италия.

Въпреки че се познаваме от години, беше много трудно да я убедя да се съгласи за този филм. Няколко месеца водихме преговори и уточнявахме предварително всички детайли по снимките и престоя ни в Италия.

Програмата на Ивет е разписана час по час за седмици напред. Това, че намери време да ни включи в графика си задължи и нас с Ники и монтажиста Калояна Климентова да дадем максималното, за да се получи интересен и стойностен филм, който спортист от ранга на Ивет и зрителите ни заслужаваха. Благодаря им и на двамата.

Бяхме близо седмица в Риети, град на около 100 км от Рим, където Ивет живее заедно със съпруга си – Симоне, вече 10 години. Любопитното е, че там тя е също толкова разпознаваема, както и в България, но там е значително по-спокойно. Това е мястото, където може да мислиш единствено за тренировки.

- За Ивет сякаш се знае всичко, изненада ли те тя с нещо?

Да, за Ивет се знае много, но в същото време тя пази строго личното си пространство. Винаги е усмихната, лъчезарна, открита с медиите, но до един момент. Вече над две десетилетия тя е в общественото пространство, но ние бяхме първите журналисти , които допусна до дома си, първите, които допусна до базата си за тренировки в Италия.

И на този фон не знаех какво да очаквам, но нямаше големи изненади. Дисциплина, тренировки, режим - спортен график, в който и ние влязохме за няколко дни.

- Как печелиш доверието на героите си, имаш ли някакъв изработен план?

Всеки спортист е различен. Спортовете са много различни и съответно и характерът на всеки е отличителен. Не е удачно да действаш по шаблон. Но принципите са ясни – уважение, респект и смирение пред техните постижения и техния труд.

Повечето хора си мислят, че големите атлети правят горе-долу по 10 лицеви опори на ден, след това почиват добре и вече са шампиони, само защото са талантливи.

Не – всеки един истински успешен спортист жертва много – дисциплиниран е и всеки ден плаща цената на медалите.

Снимка: bTV

Винаги, когато отразявам силен спортист, искам да му покажа, че отивам при него на първо място, защото го уважавам и харесвам това, което прави, и на второ – защото наистина ми е интересно как и защо го прави. Вярвам, че и за зрителите ни е така.