„Скъпа България,

Благодаря, че ме прие с отворени ръце. Благодарение на теб мога да се развивам не само като спортист, но и като човек.“

Така започва една изповед, написана от Дейвид Фишеров – австрийския щангист, носещ България в сърцето си.

Още от ранна детска възраст, решението Дейвид да се занимава с вдигане на тежести изглежда предопределено. Цялото му семейство е свързано с този спорт.

Снимка: Личен архив

„Баща ми беше щангист, дядо ми беше шефът на клуба ни и така, полека-лека, израснах в залата. Никой не ми беше казвал, че трябва да стана щангист. От моето семейство искаха да спортувам. Играл съм футбол, акробатика съм тренирал, но просто щангите ми харесаха най-много. Във вдигането на тежести е така – на подиума ти сам избираш дали ще си първи или последен. Всичко зависи от теб!“, спомня си Дейвид за първите си стъпки в спорта.

Снимка: Личен архив

Неговата любов към България започва от най-ранна детска възраст.

„Още като малък баща ми ме беше пуснал да тренирам в България. Страната му харесва. За първи път дойдох в България през 2010 г. Случи се лятото в Добрич. Беше повече като почивка. Тренирахме 3 дни, ходихме на море 4 дни. Това продължи 2 години. Харесвам самата държава. Има много хубави планини. Има много хубаво море, хората са много приятни.“, добавя Дейвид Фишеров.

Успешните български щангисти са сред основната причина младият австриец да избере да представя България. Това за него е детска мечта!

„Преди гледах много клипчета с поколенията български щангисти, които са спечелили медали на най-големите първенства и си казах, че и аз искам да спечеля един ден. Това ми беше една от детските мечти. Да вдигам за България един ден. Това, че стана, може само да ме радва. С първия си медал мисля, че вече съм на добър път да стигна по-далече.“

Легендарният Трифон Иванов също е сред причините Дейвид да обикне България.

„Трифон Иванов играеше за „Рапид“ Виена. Той впечатлява цяла Австрия. Само 6 дни след операцията на коляното изигра Шампионска лига за „Рапид“ Виена. Той е като легенда за този клуб. Много го уважавам.“, споделя младият щангист.

Снимка: Личен архив

Преди 5 години Дейвид намира любовта в България. Тогава се среща със своята бъдеща годеница – Назик Авакян.

„В Сливен първият път дойдох през 2016 г. Тогава се запознах с моята годеница. После почнахме да работим с моя треньор, с който почнахме да постигаме много хубави резултати. Запознах се с нея в стола на спортното училище. От 4 години и половина сме заедно. От 2 години сме сгодени. Планираме да се женим, да създадем семейство. Искам да остана в България. Искам моите български деца да живеят в българска земя.“

Снимка: Личен архив

Назик не крие, че никога не е предполагала, че съпругът ѝ ще бъде австриец:

„В продължения на 3 месеца ми пишеше, аз не му отговарях, понеже говореше доста развален български. Пращаше ми букети до вкъщи, подаръци, казах си: „Защо пък да не изляза с това момче?“. И така – всичко тръгна уж на майтап от моя страна и се превърна в нещо сериозно. Впечатли ме с отношение. По-скоро с подхода бих казала. Не е като сегашните момчета."

Снимка: Личен архив

Намерил любовта на живота си, Дейвид решава да заживее за постоянно в Сливен и да представя България.

„2019 г. реших да стана български гражданин и да се състезавам за България. Може би винаги съм се чувствал като половин българин, но вече с гражданството знаех, че аз съм българин.“

Снимка: Личен архив

В знак на уважение към България, Дейвид променя своята фамилия. Вместо Фишер, той вече е Фишеров. А причината – щангистът иска тя да звучи възможно най-български.

С ново име, но със стари цели – да представя достойно България, Дейвид е пред прага на първото си голямо първенство – европейското в Москва.  Дни преди началото на шампионата, българският щангист научава за тъжна вест. Неговата най-силна опора си отива от този свят:

„По време на подготовката, дядо ми почина. Той беше може би най-близкият ми човек. Не можах да отида на погребението му и исках да взема медал за него. Последно ме питаше как върви подготовката. И искаше, ако успее да оздравее, да дойде до Москва", споделя Дейвид Фишеров.

Допълнително мотивиран, на европейското първенство в Москва Дейвид печели сребърен медал в изтласкването.

„Гордея се с него, че участва и взе медал още на първото си състезание. Това е огромен успех. Постигна при първото си състезание за България. Представи се отлично. Имаше кадри, на които се виждаше, че той гледа нагоре – това си беше за неговия дядо. Той носеше негова снимка в чорапа си. Мисля, че това му помогна. По един или друг начин, това го мотивираше повече.“, споделя годеницата на Дейвид Фишеров – Назик.

Снимка: Личен архив

„Първото, което направих, е да отида до гробищата в Австрия. Поставих медала там. Беше в памет на дядо ми. Мисля, че той се зарадва на постигнатия успех.“, споделя Дейвид.

Нетърпеливо, очаквайки отново да представя България на подиума във вдигането на тежести, Дейвид не крие, че се чувства българин. В сърцето си!

„Горд съм, че представяме такава велика страна в нашия спорт – щанги. Това е традиционен спорт в България. И съм много горд, че съм спечелил медал. България ще е страна за бъдеще за мен. Искам децата ми да пораснат тук, да учат и аз искам и аз да живея тук. Искам да науча децата си да бъдат горди българи и да не напускат страната. Да работят тук, да се развиват и да живеят в България.“, признава с гордост Дейвид.

А на въпроса какъв е повече в своето сърце, родният щангист отговаря на секундата: „Българин!“

Това е изповедта на Дейвид Фишеров – австриецът, който мечтае да спечели златен медал с българското знаме на своите гърди. И гледа смело към олимпийските игри в Париж през 2024 г., където обещава, че ще развее гордо родния трибагреник.