Наскоро една новина от далечен Уругвай обиколи българските медии. Местният футболен клуб "Данубио" представи третия си екип за настоящия сезон, който е в цветовете на българския трибагреник. И не само това - на фланелката е изписано “Съединението прави силата”, както и част от родния химн. По този начин от "Данубио" отдадоха почит на българските си корени - клубът е основан през 1932 г. от двама братя с български произход, Мигел (Михаил) и Хуан (Иван) Лазароф. Името на отбора, което значи Дунав в превод от испански, е предложено от тяхната майка Мария. Гонсало Пералта, член на отдел “Маркетинг и комуникации” в "Данубио", се съгласи да разкаже пред tfmethods.com всичко най-любопитно за българската футболна следа в Монтевидео.

За “българския” екип

Изобщо не подозирахме за интереса, който ще предизвикаме. Писаха ни доста хора от България – получихме както покани за интервюта от различни ваши медии, така и много поздравления. Много българи оцениха жеста и просто искаха да изкажат своята благодарност. Щастливи сме, че фланелката стана повод за толкова положителни реакции. За нас е чест. Уругвай и България си приличат по това, че са малки страни, но има много с какво да се гордеят.

Получихме писма на електронната поща и от уругвайски емигранти, които са фенове на "Данубио" и живеят на другия край на света, но искат да си купят точно този екип, “българския”. Имаше запитвания от САЩ, Испания, Аржентина... За съжаление фланелката бе в съвсем лимитирана серия.

Как се роди идеята? През годините пробвахме различни цветове за трети екип – включително и небесносиньото на уругвайския национален отбор, но така и не ни се получаваше. До момента, в който един ден се събрахме от маркетинг отдела и ни хрумна да почетем българските корени на нашия любим клуб. Основната заслуга е на нашия дизайнер Агустин Гонсалес, който изписа и част от българския химн върху фланелката. Получи се страхотно.

Стадион “Мария Минчеф де Лазароф”

В Южна Америка повечето стадиони носят легендарни имена – "Бока Хуниорс" си има “Ла Бомбонера”, "Ривър Плейт" играе на “Монументал”, докато стадионът на "Данубио" дълги години се казваше “Хардинес дел Хиподромо” (в превод от испански “Градините на хиподрума”), което е името на квартал в Монтевидео. Ето защо през 2017 г. решихме да проведем референдум сред нашите сосиос (членове на клуба) как да бъде прекръстен футболният ни дом.

Имаше три варианта – единият бе "Мария Минчеф де Лазароф" – на майката на нашите основатели, братята Мигел и Хуан Лазароф. Все пак тя е кръстницата на "Данубио". Любопитното е, че първо предлага за име на отбора друга река в родната й България – Марица, но момчетата решават, че звучи прекалено женско и отхвърлят тази идея! Впоследствие за "Данубио" нямат такива колебания.

Друг вариант за ново име на стадиона ни бе "Уго Форно" – най-дълго управлявалият президент в историята на "Данубио", който заема поста цели 19 сезона. А третата опция бе фамилията на основателите – "Лазароф". С абсолютно мнозинство бе решено стадионът да се прекръсти на “Хардинес дел Хиподромо Мария Минчеф де Лазароф”.

Това е първият футболен стадион в Уругвай, кръстен на дама. Но наистина дължим всичко на доня Мария и семейството ѝ. През март 2018 г. ни напусна Хуан Лазароф, последният от основателите на "Данубио", който си отиде от този свят на 97 години. Неговият син, Хорхе Лазароф, който за съжаление също не е между живите вече, беше популярен уругвайски музикант и голям фен на "Данубио". Част от песните му бяха посветени на любимия отбор.

Днес се гордеем с нашите четири шампионски титли, както и с факта, че сме дали път на някои от най-добрите уругвайски играчи – сред тях са Алваро Рекоба, Марсело Салайета, Единсон Кавани и Кристиян Стуани.

България, очаквай ни!

Дали е възможно "Данубио" да посети България в близко бъдеще? Защо не? Надявам се това да се случи в най-скоро време – би било страхотно! А дотогава ще се опитаме да осъществим друга наша идея – да изпратим момчетата и момичетата от юношеските ни отбори на лагери в България. Обикновено ходим в съседни страни в Южна Америка, но тук говорим за друг континент! Сигурен съм, че за децата ще бъде незабравимо преживяване. Много от тях най-вероятно ще летят със самолет за първи път в живота си.

Една такава визита ще ги обогати невероятно – ще имат възможност да опознаят различна култура, друг климат, нова кухня. Обратният вариант също би бил чудесна възможност за обмяна на опит – български отбори да изпратят своите таланти тук, в Уругвай. Сигурен съм, че и за тях подобно пътуване би било изпълнено с много емоции. Да се надяваме, че в близко бъдеще тези неща наистина ще се случат.