Часове остават до края на зимния трансферен прозорец в Европа. Милиони фенове очакват с нетърпение кое ще е новото попълнение на любимите им клубове.

И точно когато запалянковците трепетно си представят трансферни удари от ранга на Еден Азар, Хамес Родригес или пък Златан Ибрахимович, реалността често изглежда далеч по-различна.

Пазарната треска в стил „черния петък” до такава степен обзема играчи и отбори на 31 януари, че те по-скоро действат инстинктивно отколкото с каквато и да е била логика.  

Кои са 10-те най-странни трансфери на 31 януари през годините:


Жулиен Фобер – От „Уест Хем” в „Реал” Мадрид (2009 г.)

Как въобще се случи това? Тогавашният старши треньор на „Реал” Хуанде Рамос е бил категоричен, че тимът трябва да привлече под наем дясно крило преди края на трансферния прозорец. Тогава спортният директор Дамиен Комоли се натъкнал именно на Фобер.

Когато от „кралския клуб” са се обадили на френския десен халф отговорът му е бил красноречив:

"Получих обаждане от представител на "Реал" Мадрид. Не бях особено учтив към него. Помислих си, че искат да ме направят за смях. Току що бях разбрал, че преговорите с "Лион" и "Нюкасъл" са пропаднали и не бях в настроение за подобни шеги", призна Фобер пред „Екип”.

За играч, преминал от „Бордо” в „Уест Хем” и получил тежка контузия още в първия си полусезон на Острова, трансфер в испанския гигант не изглеждаше никак лошо.


 

Само че от „Реал” доста бързо се осъзнаха и логично при наличието на Ариен Робен на десния фланг Фобер не получи почти никакъв шанс за изява в Мадрид. Той дори заспа в един мачовете си на скамейката.

Роберто Манчини – От „Лацио” в „Лестър” (2001 г.)

Снимка: Getty Images

По това време италианецът беше на 36-годишна възраст. Манчини вече беше проявил интерес към треньорската професия. Преминаването му от нападател на „римските орли” към наставник изглеждаше съвсем плавно и изведнъж… „Лестър”.   

„Лисиците” привлякоха Манчини под наем, а участията му за тима се брояха на пръстите на една ръка. Тогава италианецът просто се обади един ден в клуба и заяви, че се оттегля след оферта за треньорско място във „Фиорентина”.

Ким Шелстрьом от „Спартак” Москва в „Арсенал” (2014 г.)

Още един странен наем. Джак Уилшър получи поредната си контузия и пред Арсен Венгер излезе задачата да „запълва дупка” в халфовата линия. И кого избра френският мениджър?

32-годишен още по-често контузващ се швед. Той игра само три пъти за „артилеристите”, но пък описа единият от двубоите като „най-великите 15 минути в живота му”. Този четвърт час беше срещу „Уигън” в полуфинал за Купата на ФА. Тогава при дузпите Шелстрьом беше точен, а „Арсенал” победи.

Кристофър Самба от „Анжи Махачкала” в КПР за 14,5 млн. евро (2013 г.)

С изявите си в „Блекбърн” защитникът си уреди трансфер и сериозна заплата в „Анжи”. Изкушен да играе отново във Висшата лига, Самба се върна на Острова, този път обличайки екипа на „Куинс Парк Рейнджърс”, но сякаш вече не беше същият футболист.

КПР изпадна, а французинът отново пое в посока Русия – този път към „Динамо” Москва.

Бени Макарти от „Блекбърн” в „Уест Хем” (2010 г.)

След като спечели Шампионската лига с „Порто” Макарти изигра 109 мача за „Блекбърн”, отбелязвайки 37 гола. Решението му да премине в „Уест Хем” обаче се оказа погрешно.

Само 11 мача и нито един отбелязан гол влязоха във визитката на вече понатежалия голаджия Макарти, който впоследствие приключи кариерата си в родината си Южна Африка.

Ерик Джемба Джемба – от „Манчестър Юнайтед” в „Астън Вила” за 1,7 млн. евро (2005 г.)

Камерунецът изглеждаше като пълен анонимник, когато се присъедини към „червените дяволи” от „Нант”.

20-те мача на Джемба за „Юнайтед” мотивираха „Астън Вила” да го привлече, разчитайки, че в Бирмингам той ще разгърне пълния си потенциял. Е, не успя.

Раул Браво – от „Реал” Мадрид в „Лийдс” (2003 г.)

Шест години в представителния тим на „белия балет” и 77 мача. Бъдещето пред юношата на мадридчани изглеждаше бляскаво. Единственият проблем беше сериозната конкуренция в „Галактикото” и отличния Роберто Карлош на левия фланг на защитата.

Именно заради това Браво избра да продължи развитието си под наем „Лийдс”, където обаче изигра незавидните пет мача, а впоследствие кариерата му тръгна стремглаво надолу.

Константинос Митроглу – От „Олимпиакос” във „Фулъм” за 14 млн. евро (2014 г.)

В отчаяните си действия, за да избегне изпадане, „Фулъм” плати скъпо на „Олимпиакос” за голмайстора на гръцкия шампион.

Митроглу тъкмо беше отбелязал 12 гола в 10 мача в гръцкото първенство, но в Англия му се стори малко по-трудничко.

Всъщност нападателят почти не получи шанс да вкара, записвайки скромните три мача за „Фулъм”. След разочароващата лондонска авантюра Митроглу намери себе си в португалския „Бенфика”.

Дани Греъм – от „Суонзи” в „Съндърланд” за 6 млн. евро (2013 г.)

Греъм се представяше на ниво за „лебедите”. Впечатляващата форма на испанеца Мичу обаче изпрати английския нападател на резервната скамейка.

Изненадващо в последния трансферен ден „Съндърланд” сякаш отмъкна Греъм, като сделката изглеждаше обещаваща. Стрелецът обаче отбеляза един-единствен гол за 37 мача за новия си отбор.

Филип Сендерос от „Фулъм” във „Валенсия” (2014 г.)

Едва ли някой футболен експерт може да отговори на въпроса какво накара отбор като „Валенсия” да привлече швейцарски централен защитник на изпадащия „Фулъм”.

В добавка на объркания трансфер испанците гордо обявиха в „Туитър” Сендерос за ново попълнение със… снимка на Бреде Хангеланд.

Филип Сендерос отбеляза гол още в дебюта си в София срещу "Лудогорец", но така и не впечатли повече в останалите си 10 мача за „Валенсия” преди трансфер в „Астън Вила”.