Бавно и полека, цял месец се търкулна от апокалиптичните събития в българския футбол. След разнасянето на пушилката установяваме следните промени: Борислав Михайлов вече не е президент; тече някакво апокрифно разследване за корупция; Георги Дерменджиев смени Красимир Балъков начело на националния отбор.

Това е всичко. Дата за нов изборен конгрес? Няма. Промени в Изпълнителния комитет? Никакви. Бурята отмина. Ехото заглъхна. Добре че Йордан Лечков избухна с процедурен ход и обжалва вписването на Михаил Касабов като нов президент. На повърхността всичко изглежда като схватка на две вицета. Какво обаче се крие отдолу? Трудно е да се прецени. Вероятно обикновено протакане.

А протакането никак не е лишено от логика. Всяка година по сметките на футболния съюз потичат едни свежи двайсетина милиона лева. По най-различни програми на ФИФА и УЕФА. А и Лечков вече предупреди, че може пак на него да се наложи да вади горещите картофи от огъня...

Накратко - време е картите да бъдат свалени. С кое властта има проблем - с пълното разложение в българския футбол или просто с личността Борислав Михайлов? Премиерът и министърът на спорта целят ли промяна на системата или ще се задоволят с козметична процедура на нейния връх?

Докато чакаме отговора, дойде ред на друг вечен вожд. Данчо Лазаров държи здраво юздите на волейбола от 2001 г. Оцеля в безброй опити за преврат. Систематично елиминира приятели и врагове. Спечели дори битката с Радостин Стойчев и Матей Казийски, на която реферираше самият Бойко Борисов. Но, както ще потвърди Борислав Михайлов (към момента ловец и рибар) - няма нищо вечно.

Красен Кралев няколко пъти индикира, че епохата на Лазаров върви към своя залез. Спомена, че ако националният отбор пропусне олимпийските игри в Токио, "този път нещо ще се случи". В смисъл - този път ще се изключваме. Постепенно от окопите изникват недоволни клубове и един вицепрезидент. Подобно на Йордан Лечков, Любо Ганев избухна със серия възмутени интервюта. Оплака се, че е жертва на заговор и най-несправедливо ще го отстранят от Управителния съвет преди Коледа.

Не е никак трудно да точиш ножа до казана, където готвят на бавен огън бъдещия бивш първи. С какво обаче бе зает Любо Ганев досега? Защо не алармира за несправедливите практики във волейбола например миналата година? Или миналия месец? Ако не следите изкъсо развитието му - той натрупа дълъг, много дълъг стаж като заместник на Лазаров. Може и да се е опълчвал на някои от серията абсурдни решения, но явно не достатъчно шумно.

Само една вметка - според устава на Българска федерация волейбол, нов президент може да бъде избран само измежду настоящите членове на Управителния съвет. Които от своя страна се номинират от действащия президент. Сега се върнете назад и го прочетете пак. Внимателно. 

Това е положението. На какво сме свидетели? На перестройка или на революция? На истинска реформа или на прах в очите? Дано само не протича поредният банален и ялов бунт на вицетата...