В продължение на две седмици Наим Сюлейманоглу се бори за живота си в едни от най-авторитетните истанбулски болници. Легендарният щангист изпадна в кома с диагноза - напреднал стадий на цироза, а докторите бяха категорични - единственото лечение е спешна чернодробна трансплантация.

И тя беше направена – успешно. След осем часа в операционната Сюлейманоглу беше спасен. Донор стана близък негов приятел, който беше избран сред повече от 200 доброволци.

За Сюлейманоглу се грижат най-добрите доктори в Турция. Състоянието му се следи от цялото правителство, а темата е основна за медиите в страната.

„Аз просто нямам думи. Докторът не ни остави нито за секунда. Отиде на погребение на сестра си и дори не остана, за да приеме съболезнования за загубата си. Бързаше за нас. За Наим и за всички нас, за които последните две седмици са като сън. Кошмар, от който ни се искаше да се събудим и да не е истина. Благодаря на всички, които се молеха за него.”, разказва братът на Наим – Мухарем, за д-р Камил Ялчин Полат.

Сред първите посетители на Сюлейманоглу в болницата след операцията е президентът Ердоган. Срещата е продължила около 20 минути, а спортистът е изразил признателност за подкрепата.

Снимка: Getty Images
Роден в нищета в южна България, Наим Сюлейманоглу става спортен супергерой. Печели три олимпийски и седем световни титли.

Води живот като във филм. Високият 147 см гений на щангите се превръща в един от най-обичаните спортисти на турската нация.

Едва на 19 г. предизвиква дипломатически и политически скандал между България и Турция.

Кариерата му е синоним на успех. В личния живот обаче не устоява на изкушенията на славата.

Щангистът е роден преди 50 години в покрайнините на село Птичар, близо до Момчилград, в семейството на български турци. В Родопите разказват, че Сюлейманоглу се ражда преди майка му да стигне до болницата – в близост до гробището на махала Разделна, и това тогава се приело за добра поличба.

Сега в селото е останал само един роднина на Наим -  81-годишният му чичо Шабан Юсеин. Както той, така и цялото село се вълнува от здравословното състояние на Сюлейманоглу

В Момчилград първата учителка на Сюлейманоглу - Недялка Кафова, го помни като скромно момче.

„Това беше класната стая, в която учехме. Беше много бедно облечен. Той носеше гуменки на бос крак дори и през зимата. Всички си отиваха да ядат вкъщи. Той оставаше и си купуваше баничка, стоеше в стаята. Това ме накара да предложа да се храни безплатно поради ниски доходи.”, разказва тя.

Снимка: БТА

От Момчилград пътят е предначертан – спортното в Кърджали, срещата с Иван Абаджиев. Тренировките в националния отбор по щанги.

Останалото е статистика – титла след титла и 46 подобрени световни рекорда.  

Абаджиев го нарича детето-чудо. Експертите са категорични – възможностите на този щангист нямат край.

В периода 1984-1985 година в страната т.нар. Възродителен процес е в разгара си.  Насилствено се сменят имената на всички български турци - така един ден шампионът вече е Наум Шаламанов.

Сюлейманоглу е тежко обиден. Категоричен е в решението си да бяга.

Снимка: БТА

През 1986-та националният отбор е на състезание в Мелбърн. Турски емигранти и тайните служби му помагат да реализира плана си – след официалната вечеря за надпреварата щангистът не се връща в хотела.

„На сутринта отивам да ги събуждам, той беше със Сашо Върбанов в стая. И аз ги събуждам за закуска. Гледам - леглото на Наим празно. Викам – Сашо, къде е нашият?. Ами той - не се прибра. Първата ми мисъл беше - този е хванал момиче, отишъл е на бар, пийнал е нещо и е заспал.”, споделя Нораир Нурикян.

След няколко дни в Мелбърн Наим лети за Лондон, където турският президент Тургут Йозал е изпратил за него частния си самолет.

Там го посрещат топло. Президентът го осиновява, а новата родина му дава всичко.

Запитан дали зад бягството на Наим не се крие друга причина, освен принудителната смяна на името, Нурикян е категоричен: „За пари ли? Не, не мисля, че има друго. Според мен е само заради името.

Първоначално България забранява на Наим да участва на състезания. По-късно под натиск на МОК Турция плаща официално над 1 млн и 300 долара за правата на Сюлейманоглу.

Сюлейманоглу прави шеметна кариера – абсолютен доминатор на три поредни олимпийски игри – в Сеул, Барселона и Атланта.

Турците го буквално позлатяват. А Наим става един от най-пазените турци. Въпреки безпрецедентните мерки за сигурност Наим продължава да побеждава.

Снимка: Getty Images

След игрите в Атланта обаче за щангиста става все по-трудно да се справя със славата. Тренировките намаляват, за сметка за присъствието му в нощните заведения.

Славата не му понесе, според мен. Абаджиев имаше една приказка – звездната болест. Главозамайване с една дума. Мислиш си, аз съм най-великият - мани ги другите”, казва Нурикян.

Звездната болест поваля Наим. Пробва се на четвърта олимпиада, но не успява. Опитва се да влезе в политиката, но също без успех. В личния си живот най-често е самотен.

През 2009 година се появяват и първите му сериозни неприятности със здравето. Изпада в кома, а сърцето му работело с 40 на сто от капацитета си. Докторите спасяват живота му.

Не забравя България. Често мисли за родината. Първото му завръщане е 11 години след като бяга.

Връща се най-вече за срещи с приятели. Последното му официално посещение е за поклонението на Иван Абаджиев през март. Наим винаги е признавал въздействието на Папата на щангите върху себе си.

Днес Наим е на 50 години. Човекът, който някога вдигаше над три пъти собственото си тегло, сега е неузнаваем в болничното легло. Той обаче спечели поредната си голяма битка, този път за своя живот.