Състоянието на Цветелина Стоянова остава тежко. В "Пирогов" тя е поставена в дълбока медикаментозна кома. При нея за по няколко минути пускат само най-близките й. До леглото на момичето е първата й треньорка - Теодора.

Трагедията разедини общественото мнение. Повод за гордост ли е оставането на ансамбъла на европейското? Или напротив? Предлагаме ви мненията на две наскоро отказали се гимнастички - Анастасия Киссе и Моника Стефанова.

Анастасия Киссе е родена преди 20 години в Одеса. Дъщеря на бесарабски българин - известен украински политик. Настя е с двойно гражданство. Доскоро минава за една от големите надежди на родната художествена гимнастика. Тежка контузия слага край на кариерата й. Тя следва право, говори умно, крие сълзи зад усмивка и преди да тръгне за морето, е минала през "Пирогов". С тайната надежда да види Цвети.. Не я пускат в реанимацията.

Киссе е гневна, но си мери думите. Дълбоко в себе си е убедена, че истината е някъде другаде, но не и в досегашните съмнително еднакви изказвания на щаба на националния отбор.

Тя смята, че гръмките думи на федерацията по художествена гимнастика, че националният ни отбор трябва да участва на европейското заради Цвети, за честта на България и за да покаже на всички какво е това дух и воля звучат нелепо.

"За тях просто европейското е много важно, искат да печелят медали и да покажат, че са силни, но не трябва да забравят за Цвети. Тя се бори за живота си, а европейското е всяка година и всяка година...", каза Киссе.

Запитана дали това ще бъдат кървави медали, Киссе отговори категорично - Да!

Моника Симеонова е в зората на своите прекрасни 20 години. Затръшнала вратата на залата по художествената гимнастика. Щастливо момиче, което знае, че никой не е по-велик от живота. И, че целта не винаги оправдава средствата. Целта - тя, никога, наистина никога, не бива да се превръща в оръжие на ничие его.

"Всички тези момичета са се трудили заедно с Цвети и всички те са искали да осъществят заедно олимпийската си мечта, не тя да е в болницата, а те да се състезават, уж за нея, при положение, че дори не искат да играят. Карат ги едва ли не насила.

"Не смятам, че това ще и помогне и е много по-важно в този момент да бъдат до нея и да я подкрепят. Всички да пращаме енергията си към Цвети, а не да ни убеждават, че трябва да я насочим към момичетата, които имат важно състезание. Един човешки живот е много по-важен от състезанието!"