В настоящата ситуация "Левски" се нуждае от няколко месеца и десетки милиони левове, за да оцелее. Kлубът обаче не разполага с толкова време, а играчите могат да разтрогнат договорите си по всяко време заради неизплатени заплати. Такова мнение изрази пред bTV Ивайло Дерменджиев, който е доктор по международно право и член на Спортния съд в Лозана. 

86,6% от акциите на "Левски" в момента се намират на стадион "Георги Аспарухов". Те бяха джиросани на Бойко Борисов от собственика им в последната година - Георги Попов, който е приближен до бизнесмена Васил Божков. Премиерът обаче отказа да ги приеме.

Снимка: btvnovinite.bg

И Божков, и Попов са в Дубай, след като им бяха повдигнати обвинения от българската прокуратура.

Според юристите, въпреки опита за прехвърляне на собствеността на премиера Бойко Борисов, то мажоритарният собственик си остава Георги Попов. Ако дясната ръка на Васил Божков не джироса акциите на друго лице, то може да се свика Общо събрание от миноритарните акционери, но за това има доста условности.

"Има 7-дневен срок, в който новият собственик на акциите или т.нар. джирардар трябва да изяви желание да бъде вписан в книгата на акционерите. Преди да изяви такова желание няма как да бъде вписан, защото волята не е налична. Този 7-дневен срок е въведен в Търговския закон през 2010 година и той не е въведен случайно, просто има много случаи, които са се натрупали и са предполагали, че е недобросъвестно в някои случаи от страна на акционери да се случва. По тази причина законът е сложил някакъв срок. Интересното е, че този срок не е императивен (задължителен). Звучи като императивен, но за него санкция няма.", коментира Дерменджиев пред bTV.

"Пише, че е длъжен да заяви вписване в книгата на акционерите, но пък няма и санкция, ако не го направи. Т.е. въпросът остава открит. В този срок, като не е изявено желание от новия притежател, в случая господин Борисов, това означава, че той няма как да бъде акционер в това дружество. Но генералният въпрос идва от другаде. Оттам, че от общото разбиране за джирото, от което в България вече много хора разбират вследствие на тази история с "Левски", следва, че това е едностранно волеизявление. Т.е. някой, който е собственик може да ви прехвърли правата да станете акционер или собственик в едно дружество. Това обаче е валидно само за определен тип инструменти. Toва е записна заповед, става въпрос за правоотношения в търговско дружество, но въпросът е малко по-различен."

Снимка: Ладислав Цветков

"Не може просто да прехвърляте на някого акциите и той да стане акционер, трябва да има и негово съгласие. Трябва сделката да е двустранна. Да има причина, да има кауза. Затова сделката става т.нар. каузална сделка. Вече вие трябва по някакъв начин да сте съгласен да участвате в това правоотношение, да направите договор. Тук вече въпросът излиза извън сферата на това, което знаем медийно. В един момент вие, когато станете съгласен да участвате, да бъдете вписан в едно търговско дружество, тогава това се прилага, прилагат се и определени задължения, които вие трябва да спазите. Включително да заплатите цена на това придобиване, която не е определена, защото самото джиро е бланково и то не определя цена за придобиване на новия акционер. Но впоследствие може да бъдат поставени такива условия и да се каже: "Да, вие изразихте желание да станете акционер в нашето дружество, но все пак това струва някакви пари". Не мога да ви кажа колко са, защото не сме ги договаряли, но тези пари могат да бъдат доказани в един съд с експертизи, с цената на клуба и пр. пр. Това са способите."

Според Дерменджиев, пред "Левски" има няколко варианта оттук нататък, но най-подходящият е свикване на Общо събрание с решение на съда. Това е възможно, ако 5% от акционерите го поискат, макар и с доста условия, защото Надзорен съвет не може да бъде свикан в момента.

Снимка: Lap.bg

"Вариантите са много. Аз имам пред себе си устава на професионален футболен клуб "Левски", който е учреден с капитал от 30 млн. лв. В момента капиталът е 30 млн. лв. - има един мажоритарен акционер с 86% и миноритарни акционери с около 14%."

"В момента дружеството се управлява, както повечето търговски дружества - двустепенно. Управителен съвет и Надзорен съвет. Доколкото съм информиран, Надзорен съвет в момента почти не може да бъде формулиран, защото единият член на Надзорния съвет не е в България, другият, доколкото разбирам, е под домашен арест и е малко сложно да се събере Надзорен съвет. За да се реши проблемът на "Левски", така или иначе трябва да се свика Общо събрание.", категоричен е той.

"Общо събрание се свиква или ако реши Управителният съвет да го свика, има определени по закона способи, или ако не реши да го направи. Тогава може да бъде свикано от акционерите. Т.е. акционерите не могат сами, миноритарните акционери те сами не могат да го направят, трябва да го поискат чрез окръжния съд в случая Софийски градски съд. Трябва да поискат писмено свикване на Общо събрание, като за това са необходими 5%."

"Всеки, който има 5% от това акционерно дружество, може да поиска свикване на Общо събрание с определен дневен ред, с определен спадащ кворум. Когато не е наличен кворум при свикването, в определен срок след това се свиква Общо събрание. Акционерите, които присъстват, взимат решенията."

Всъщност в този случай съдът замества волята на управителния орган, защото са го поискали миноритарните акционери, които все пак са над 5%. Законът поставя тази граница 5%.

Снимка: Ладислав Цветков

Относно това какви са задълженията на един мажоритарен собственик в едно търговско дружество, акционерно дружество и какво означава "презумпция за лош стопанин", Дерменджиев уточни:

"Това са малко юридически спекулации бих казал, защото най-общата дефиниция е, че едните дружества са персонални търговски дружества, другите са капитални търговски дружества. Има и дружества, които са малко по средата. Това са дружествата с ограничена отговорност. Дружество с ограничена отговорност има капитал в него, но има и персонално участие на съдружниците, които имат определени задължения да управляват това дружество. Освен, че си управител, те самите съдружници също имат определени задължения. Акционерните дружества са тази противоположност на това. Те са дружества, в които се предполага, че някой е внесъл капитал, дал си е парите в това акционерно дружество и упълномощил с определените способи един орган, който да управлява този капитал.

"И да прави дружеството печелившо, да изкарва на собственика дивиденти най-общо казано. Така че на акционерното дружество дефиницията му е, че е капитално дружество, в което се предполага парите да работят за себе си, т.е. давайки веднъж парите за това дружество, то да бъде управлявано, така че да печели и да се самоиздържа."

Оказва се, че по закон мажоритарният собственик няма задължения: "Няма преки задължения към управлението. Има дотолкова, доколкото мажоритарният собственик е и член на Надзорния съвет. Той има определени права по отношение на избирането на Управителния съвет, но не повече. Той приема, освобождава от отговорност, приема отчетите, но няма преки управленски функции. Преки управленски функции има Управителният съвет."

Снимка: Lap.bg

Освен това специалистът направи уточнението, че за обезсилване на акциите и презумпция за лош стопанин може да се говори, когато имаме дружество с ограничена отговорност.

"Обезсилването звучи добре, като дума. Само по себе си това означава определен брой акции да бъдат лишени от правото на глас, т.е. да бъдат по някакъв начин игнорирани от управлението на дружеството. Само че в случая на "Левски", бих казал, че това е почти невъзможно."

"Това, което пише в Търговския регистър, което съм извадил, има една хипотеза за намаляване на капитала на дружеството чрез обезсилване. Обезсилването на акциите винаги води до намаляване на капитала, няма как да води до увеличаване."

"А обезсилване означава, че тези акции стават с по-ниска стойност".

"Просто ги няма. Тези акции просто ги няма и останалите акционери си остават с техните акции и управляват дружеството. Тези акции се обезсилват, правото им на глас изчезва. Обаче по устава на "Левски" това не е възможно най-вероятно. Както го чета в чл. 30 на устава им, че принудително обезсилване на акциите им се допуска само за тези акции, които са записани под това условие. Аз не знам как са записани акциите на мажоритарния акционер, но според мен е много малко вероятно те да са записани под условието, че могат да бъдат принудително обезсилвани. Това не ми звучи логично".

"Това е обезсилването – намаляване на капитала и управление на дружеството от миноритарния акционер. Все пак друго също е възможно, ако се свика Общо събрание от миноритарния акционер чрез съда. Ако на Общо събрание не се яви мажоритарният акционер, тогава всички решения ще бъдат взети от миноритарните акционери, защото те ще бъдат упълномощени да вземат това решение. Тогава те могат да вземат решение за увеличаване на капитала."

Според Дерменджиев обаче няма как да има обезсилване на акциите и имитиране на увеличение на капитала, както предложи бившият собственик Тодор Батков в предаването "Тази сутрин" миналия четвъртък.

"Намаляване на капитала на дружеството няма как да стане, ако то има задължения. Има една по-сложна процедура, която в случая би била трудно изпълнима. Увеличаването на капитала е толкова логично, доколкото може да се намали акционерното участие на основния акционер, ако приемем обаче, че той не иска да участва в увеличението на капитала.

Снимка: Lap.bg

Например, ако сега дружеството е 30 милиона, свиква се по способите Общо събрание, Общото събрание решава да увеличи капитала на 100 милиона по начина, по който Търговският закон предполага и всички миноритарни акционери започват да записват увеличението на капитала, а основният акционер не записва. Тогава неговото участие ще спадне. До 20-30% може би и по-малко. Увеличението на капитала, ако бъде поето от повечето миноритарни акционери в момента, те биха имали предимство и приоритет над сегашния мажоритарен акционер."

"Само че това е малко трудно за възприемане, защото това означава едни 50-60-70 милиона трябва да са внесени от миноритарните акционери, което е една доста голяма сума. А и това по никакъв начин не гарантира, че пък сегашният мажоритарен акционер няма да внесе неговата част. Той не може да бъде спрян и по никакъв начин възпрепятстван да участва в увеличение на капитала на това дружество. Няма такъв способ."

"Всичко това е много дълго като време. Ако сега се направи искане до Управителния съвет да се свика Общо събрание и той откаже да го свика, трябва да изтече срок, в който отказът да бъде легитимиран и основателен да се свика. След това трябва да се поиска от съда същото това нещо, да се свика Общо събрание, а това са месеци. Това са много месеци. Аз не мисля, че един клуб, оперативен футболен клуб разполага с времето, за да се случи."

Снимка: Lap.bg

Специалистът по спортно право уточни, че футболистите на "Левски" могат да разтрогнат с клуба по всяко време заради неизплатените заплати, а това би довело до нови неприятности за клуба и спиране от участие в евротурнирите.

"По правилниците на ФИФА, ако на футболиста не му е плащано два месеца, той може да разтрогне договора, да се обяви за свободен агент и съответно клубът да бъде поставен в ситуация да плати тази сума. Това, ако не го направи доброволно, го прави след санкцията на ФИФА, а ако реши да обжалва и санкцията на ФИФА, тогава съдът, в който съм и аз в Лозана, има последната дума. Ще се установи една доста голяма сума в зависимост от платените заплати и другите условия по договора. Ако не се плати тази сума, клубът просто може да бъде спрян от участие в международни турнири."

Според Дерменджиев, БФС по никакъв начин не трябва да дава лиценз на "Левски" при настоящото финансово състояние на клуба.

"На футболния съюз това му е ролята в България. Лицензирайки всички клубове да следи за тяхното финансово състояние. Когато няма документи, които удостоверяват, че те финансово са изрядни, футболният съюз е първия, който трябва да индикира за проблем с клуб от първенството. УЕФА и ФИФА са следващи организации, които се занимават основно с чуждестранни футболисти.", добави Ивайло Дерменджиев.

С всеки изминал ден ситуацията в "Левски" изглежда все по-тревожна. Финансовата криза в клуба настъпи след промените в Закона за хазарта през януари. Те засегнаха основния спонсор - компания за лотарийни игри, собственост на Васил Божков. Оттогава "сините" се издържат от дарения и продажба на билети, абонаментни карти и артикули.

В тази ситуация, чрез отворено писмо до медиите, феновете на "Левски" поискаха съдействие от Бойко Борисов за отмяна на запорите върху сметките, чрез които Божков спонсорира клуба. Ако това е невъзможно, те поискаха безлихвен кредит за клуба. От своя страна Борисов заяви, че държавата би помогнала финансово на "сините", но само при смяна на собствеността. Министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че на този етап подобна възможност не съществува.

В края на миналата седмица с писмо до Божков и Попов, редица легендарни футболисти на "Левски" – в това число бившият изпълнителен директор на "сините" Наско Сираков и бившият президент на Българския футболен съюз Борислав Михайлов, поискаха да придобият ценните книжа.

Днес със съобщение на официалната си страница във "Фейсбук" Васил Божков обяви, че утре сутрин в 8 ч. ще направи предложение, свързано с акциите на "Левски".