Вероятно сте срещали тази снимка в социалните мрежи. Възможно е и да я виждате за пръв път.

Възрастна двойка на трибуните на футболен стадион. С фланелки, шалчета и безрезервна подкрепа към любим отбор. На последната снимка жената е отново на стадиона, този път сама...

Без значение дали за първи или за пореден път се вглеждате в снимката, тя носи смисъл.

От това, че любовта няма възраст. През това, че няма нищо по-важно да споделяш с някого емоциите, преживяванията, живота, любимата игра. До това, че подкрепата към един отбор може да трае вечно.

Те са Ихсан и Мюмтаз.

Превърнали са се в едни от най-емблематичните фенове на турския „Фенербахче”. През годините нито дъжд, нито пек, нито разочароващо представяне на отбора ги е спирало да бъдат там, на стадион „Шюкрю Сарачоглу“. Там, където за всички те са чичо Мюмтаз и леля Ихсан.

Снимката на двойката обиколи света, след като през 2013 г., когато Мюмтаз отлетя от този свят на 88-годишна възраст, подкрепяйки отбора до последно, съкрушената Ихсан спази традицията и продължи да гледа мачовете на турския гранд сама.

В продължение на десетилетия двамата посещават всички домакински мачове на „Фенербахче”. Фенове са на „жълтите канарчета” още от ученическите си години. Първо ходят на футболните срещи поотделно. После се запознават и привързаността към „Фенербахче“ се превръща в една обща любов. Двамата са преподаватели по математика. А, между алгебрата и геометрията, учителите пътуват за почти всеки домакински мач от дома си във Фатих до стадион „Шюкрю Сарачоглу“. След като се пенсионират застават още по-плътно зад отбора. Превръщат се в едни от най-верните фенове на тима и със сигурност в двойката, символ на клуба.

Докато е жив, Мюмтаз често разказва, че любовта от детството му носи името „Фенербахче”, а тази пристрастеност към „жълто-сините” е една истинска „болест”. Чичо Мюмтаз и леля Ихсан са пример за всички привърженици. Как трябва да се подкрепя – и в победите, и в загубите, и в триумфите и в паденията. Така, както обича само истинският фен. Така, както подкрепят те двамата.

Заразили стотици хора, не е изненада, че предават страстта към футбола и „Фенербахче” и на внуците си. Често цялото семейство се събира на стадиона. През годините по-младите в семейството признават, че освен към техните баба и дядо, често фенове са се обръщали по същия начин към тях, а причината е проста – те са част от семейство, което се изгражда само по трибуните.

На 6 декември 2013 г. чичо Мюмтаз, който многократно доказва, че любовта му към любимата и към „Фенербахче” вървят ръка за ръка, си отива от този свят. След този ден мястото му остава празно на трибуните на „Сарачоглу”. Ихсан обаче не предава думата, която е дала към спътника си в живота и спазва традицията. Продължава да бъде на стадиона, продължава да подкрепя „Фенербахче“.

След загубата на чичо Мюмтаз, клубът неведнъж засвидетелства признателността си към леля Ихсан. Футболистите често ѝ напомнят, че тя не е сама.

„Вие сте ни поверени сега“, споделят те.

Подаряват ѝ цветя, ръкопляскат ѝ, преживяват победите и загубите с нея. През 2019 г. година здравословното състояние на Ихсан все по-често я лишава от удоволствието да бъде на стадиона. Тя е в болница, прикована към инвалидна количка. Въпреки че е далеч от отбора на сърцето си, шалчета, снимки и тениски на любимия „Фенербахче” са навсякъде около нея, за да ѝ напомнят за магията на играта. Точно в този момент „жълто-сините” решават отново да ѝ покажат, че един от най-верните им привърженици никога няма да бъде сам!

Клубът представя екипите си за новия сезон чрез видео, което е далеч от всичко познато и виждано. „Фенербахче” залага на най-ценната, неподправена и доказана във времето любов – тази на Ихсан.

С букет в ръце, един от футболистите ѝ прави изненада в болничното заведение. Тя е една от първите, които не само вижда екипировката и получава фланелка с нейното име, но се сдобива с още по-ценна – тази с името на своя съпруг Мюмтаз.

Леля Ихсан се превърна в най-възрастната фенка на „жълто-сините” със своите 90 години, след като подобри постижението именно на съпруга си. Интересно е, че „Фенербахче” става за последно шампион в турското първенство през сезон 2013/2014. Сякаш в чест на своя чичо Мюмтаз, който през 2013 г. остава едно място на стадиона завинаги празно.

Оттогава истанбулският гранд не е печелил шампионската титла. Преживял е много загуби, но леля Ихсан не спира да подкрепя отбора... до последен дъх. До 4 декември тази година, когато беше тъжен ден за „Фенербахче”. 7 години, след като чичо Мюмтаз отлетя, отново през декември, леля Ихсан полетя също. За да се срещнат там някъде отново. Да се обичат и да подкрепят заедно любимия си отбор. Напускането и на Ихсан беше сериозен удар за феновете в Турция, които, независимо от цвета на отборите си, винаги разпознаваха присъствието си като символ на семейно единство и спорт.

Това е и причината турският клуб реши да постави силуета на двамата на една от трибуните на „Шюкрю Сарачоглу“. Като свидетелство, че ще останат завинаги в техните сърца. Защото това го умее само спортът. Всъщност задавали ли сте си въпроса защо хората се вълнуват от спорт? Защото той много често разказва истории. А, понякога разказва историята на един цял живот. Животът на Ихсан и Мюмтаз!