Да измамиш системата, за да бъдеш част от магията на олимпийските игри. По този начин звучи историята за достигането на до Пьонгчанг 2018 за американката Елизабет Суони.

Състезателката се впуска в една доста сложна и атрактивна дисциплина - халфпайп. Дисциплина, за която трябва да имаш невероятни умения със ските, за да ги владееш до безумие. Многобройните превъртания и различни трикове допринасят за колорита на дисциплината.

Звучи сложно. Опасно.

Но не и според американката Суони, която не вижда нищо сложно. Въпросът е просто да умееш да караш ски, колкото всеки един обикновен любител на зимните спортове.

Не са нужни много качества. Нужно е друго..  да бъдеш изобретателен и малко хитър, а в основата да стои желанието да бъдеш олимпиец.

Но толкова лесно ли се случва достигането до най-голямото спортно събитие? Дали пък всеки може просто да реши и да се превърне в олимпиец?

Родена в Америка, скиорката осъзнава, че няма миниатюрен шанс да попадне в отбора на САЩ. Затова тя намира алтернативен начин. Начин, за да достигне до Южна Корея. Решава да се състезава за Унгария, родината на нейните баба и дядо.

Чрез участието си във всевъзможни международни състезания за новата си страна, Суони събира достатъчно точки, за се превърне в олимпиец. Това се случва на принципа за системата за квоти, която позволява на атлети от различни страни да участват на Игрите. Въпреки това се очаква тези спортисти също да бъдат добри. Очаква се също да изпъкват със своите качества. Да, ама не. Суони не е добра. Тя просто няма конкуренция в Унгария, а това позволява на мечтата й да се превърне в реалност.

Американката категорично следва Кубертеновия принцип „Важно е участието, а не победата”. За нея достигането до Игрите е най-голямата победа. Тя изпъква пред другите, но не и с качества.

Тя не се стремеше към медалите, стремеше се към това просто да остане върху ските. Американката няма нищо общо с другите състезателки, които правеха трик след трик, всеки от които по-опасен и по-атрактивен.  Тя просто караше и се наслаждаваше на това, че и тя е олимпиец. Закономерно завърши последна в дисциплината, но последна на олимпийски игри.

Нейната интересна история за достигането до Пьонгчанг я превръща в знаменитост. Това, разбира се, й заслужи разнородни определения от „най-добрата” до другата крайност – „най-лошата” олимпийска състезателка.

Едни продължават да я критикуват, за други историята и е вдъхновение за борбения дух. Тя обаче не е измамила системата, просто е използвала вратичка, за да позволи една нейна мечта да се сбъдне…