Това е Ахил. От Ермитажа. Глух по рождение, 5-годишен котарак, който е кръстен на Ахил – най-силният, най-храбрият и най-красивият измежду гърците, участвали в легендарната Троянска война.

Котаракът Ахил бе избран за официален оракул на световното първенство по футбол в Русия това лято (14 юни-15 юли). Пророческите му качества са проверени. Миналото лято, когато отново в Русия се провежда Купата на конфедерациите, той познава победителите в три от общо четирите мача, на които е тестван. А тестовете са ясни: две купички с храна, всяка със знамето на съответната страна, или две къщички, с различни знаменца.

Останалото е въпрос на нюх. При Ахил, той е силно развит, защото заради нарушения слух, сетивата му са изострени, а чувството му да избира и да анализира – в пъти по-добро от това на събратята му. Освен това, четириногото е много социално и обича хората, което при котките, винаги е от ключово значение.

В прочутия музей в Санкт Петербург следват дългогодишна традиция да дават на всичките си пухкави представители имена на исторически личности и на известни художници. Ахил е само един от наброяващите над 60 гальовни обитатели на подземието на двореца, които при хубаво време излизат на припек и на площада пред него.

Историята на котките в Ермитажа започва през 18-ти век. Екатерина Велика вижда в тях спасители на ценната си колекция от шедьоври на майстори на изобразителното изкуство като Рембранд, Рафаело, Антонис Ван Дайк и др. Платната, разположени в Зимния дворец (днес той е част от Ермитажа – б.р.) са атакувани от плъхове, а императрицата била ужасена, че не може да спре инвазията на гризачите. В миг на отчаяние, поръчала да я снадбят с представители на вида едра сибирска котка, която се славела в онези времена като изкусен ловец на мишки и този нейн ход, проработва.

Но котките винаги са били на особена почит в Санкт Петербург. Петър Велики си донася породист екземпляр чак от Холандия. Дъщеря му Елисавета Петровна наследява страстта му към животинките, които се радват на специално отношение в града до Втората световна война. Тогава, по време на 872-та дни на обсадата на Ленинград, котките изчезват. Някои твърдят, че те не са издържали на жестокия глад и умират, а други вярват в по-свирепа история: че местното население е прибегнало до оцеляването си чрез... изяждането на четириногите.

Тази мрачна история отдавна е в миналото. В началото на 90-те години на миналия век в Ермитажа тръгва програма за грижа и защита на котките, защото преди това те живеят при лоши условия и управляващите не могат да се преборят с размножаването им.

„Вина” за тази промяна носи Мария Халтунен – PR на музея и на самите котки от 20 години насам. Жената обожава животните, но любопитното е, че е алергична към котки и всеки нейн допир с тях я кара да влиза в дълги серии от кихане и ронене на сълзи, но да не си помислите, че от тъга.

От 2007-ма в един от най-известните и най-големите музеи в света започват да приемат бездомни котки. За тях се грижи цял екип: лекари, готвачи и дори прес-секретар, който отговаря за медийните им изяви.

В двора на двореца е изградена мини ветеринарна клиника, както и кухня, в която ежедневно се приготвя храната, според индивидуалните предпочитания на котараците. Всяко животинче се кастрира, когато му дойде време, обезпаразитява се, поставят му се ваксини, има си име и паспорт.

През 2015-та е пуснат сайт, който работи към Ермитажа и чрез него пухкавите любимци могат да бъдат осиновявани, а желаещите за това са десетки.

Днес Ахил и неговите братя и сестри по съдба въобще не ловят мишки. Нещо повече. Царуват си, получавайки безрезервна любов от страна на посетители и ръководство на музея и са считани за най-ценната колекция експонати в Ермитажа.

Ахил има време и да си почине до световното. Първенството се открива на 14-ти юни с мача между Русия и Саудитска Арабия в Москва.