Най-важното е невидимо за очите. Точно като микроскопичния патоген, който никак, ама никак не се вълнува от културните и икономически висоти на нашата цивилизация. Тази гениално проста форма на живот се стреми само към едно - да се възпроизвежда. И за целта се нуждае от още клетки и нови гостоприемници. Тоест от нас.

Вирусът непреклонно атакува белите ни дробове въпреки амбициите на човечеството за вечен просперитет, колонизиране на космоса и скорошно подновяване на Първа професионална футболна лига.

От въвеждането на извънредно положение у нас изминаха десетина дни. Кривата на заразата и смъртта трайно поема на север, а десетки хиляди останаха без доходи. В пространството прелитат опасно заредени думи като глад, страх, война, апокалипсис.

През въпросните десетина дни получихме и послания от съвсем различен тип. Например един футболен клуб призова държавата да му помогне с пари. И на останалите също. Друг клуб се жалва, че в новата ситуация намалели даренията от феновете и нямало пари за заплати. А върхът на сладоледа е днешното полу-виртуално заседание в сградата на Българския футболен съюз. На него едни хора се разбрали, че е най-добре първенството да се поднови на 1 май. Или поне на 15-и.

Снимка: Lap.bg

Не стана ясно само дали на въпросната среща е поканен и микроскопичният патоген, негово величество коронавирусът. Да снесе вътрешна информация колко още време възнамерява на върлува и дали любезно ще се оттегли до 1 или най-късно до 15 май. Да сподели и той своята визия и стратегия - кога най-после отново ще се играят мачове в България. 

Забързани и задъхани в стария и вече несъществуващ свят, оставахме слепи за очевидното. От перспективата на днешните събития изглежда напълно извратено някакви небрежни типове да гонят топката срещу 20-30 хиляди евро на месец, докато лекари и учители започват с 500. Вярно е - Меси, Роналдо и Неймар подтичват за десетки милиони. За тях обаче в пълна сила важат железните правила на отминаващата епоха - пазарът определя цената, печалбата оправдава разходите.

Снимка: Lap.bg

А какъв продукт предлага псевдоиндустрията, наречена български футбол? Що за пазар е това изобщо? Няма нужда от сложни изчисления. Достатъчно е да си припомним как съвсем доскоро - буквално на ръба на утрешния ден - премиерът Бойко Борисов обещаваше и раздаваше милиони като бонбони. За козирки и за стадиони Защо? За да са доволни хората. Нали хората ходят до урните. Излиза, че без държавен биберон в най-откровена форма така наречените футболни клубове тук няма да оцелеят и ден.

Новият ден настъпи. Оцеляването на индивида рязко измести оцеляването на някакви непазарни бездънни ями, произвеждащи само съмнително забавление и безкрайно зловоние. Така че, господа деятели и функционери, приемете реалността такава, каквато е. Разбира се, по-вероятно е да продължите да се ослушвате някъде на завет – какво ще изпадне от тотото, от бюджета, от общината, от командирования спонсор…

Снимка: Lap.bg

Когато някой ден нормалният живот бъде рестартиран, българският футбол най-после ще трябва се смири и да приеме участта си. Заплатите - според приходите. Амбициите на феновете - според собствената им ангажираност. Низките страсти, грандоманията и откровени простотии - в кошчето за отпадъци. Щедрата хранилка - в историята.

Време е да пренаредим приоритетите в обществото. Този път наистина. И дано не сме закъснели.