Преди точно 25 години случаят "Босман" навлезе във футбола и промени начина, по който се правят трансферите в любимата ни игра.

Дотогава футболистите нямаха право да напускат клубовете си при изтичане на договорите им. Можеха да го направят само срещу трансферна сума.

През 1990 г. договорът на белгиеца Жан-Марк Босман с "Лиеж" изтича. От клуба му предлагат ново споразумение с четири пъти по-ниска заплата, но той отказва, тъй като желае да отиде във френския "Дюнкерк". Трансферът обаче пропада, след като от "Лиеж" поставят твърде висока цена на играча.

Босман няма намерение да се примири и решава да стане "борец за свобода". Той завежда дело, а процесът продължава пет години. 

Босман печели битката в съда на 15 декември 1995 г. Така се ражда правилото "Босман".

Европейският съд решава, че професионалните футболисти по смисъла на член 39 от Римския договор имат правото на свободно придвижване като работна сила в Европейския съюз.

Девет години след края на процеса полузащитникът получава обезщетение на стойност 350 хил. швейцарски франка, тъй като докато трае делото, той играе все по-малко и кариерата му на практика приключва.

На клубовете е забранено да поставят трансферна сума на футболисти с изтекъл договор, като играчите вече могат да подписват като свободни агенти с отбори от ЕС. Друга важна поправка е, че състезателите над 23-годишна възраст могат да преговарят за личните си условия с други клубове шест месеца преди изтичане на настоящия им договор.

През 2001 г. правилото е уеднаквено в държавите-членки на УЕФА, то влиза в сила в България на 7 юни 2002 г. след допълнителен гратисен период. 

В материал, посветен на 25-ата годишнина от "Босман", "Би Би Си" пусна анкета на сайта си. В нея читателите посочиха като най-сполучливи свободните трансфери на Роберт Левандовски - от "Борусия" Дортмунд в "Байерн" Мюнхен през 2014 г., Соу Кембъл - от "Тотнъм" в "Арсенал" през 2001 г. и Андреа Пирло - от "Милан" в "Ювентус" през 2011 г.