22 септември е специален ден. По-специален е за двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева. Преди 20 години в далечна Австралия, българката сбъдва своята златна мечта – изкачва първия си олимпийски връх на 25 м малокалибрен пистолет.

Навръх годишнината, Мария ни посреща в дома си, за да си спомни най-хубавите моменти от далечната 2000 година. Най-успешната ни олимпийка, която освен носителка на пет олимпийски медала, е още по-успешна и заради голямото си, задружно семейство.

Снимка: Getty Images

"Имаше голямо желание за победа и по време на финала като дойде един хъс... бях сигурна, че съм първа и реагирах много импулсивно. Исках да крещя и да се радвам. Тогава Валери ми каза: "Стой, стой – другите още не са свършили, ще дисквалифицират". За мен тези олимпийски игри бяха велики, не само като страхотна организация, но и взех златния, първия ми златен медал. Надявах се много, защото бях в уникална форма и на всяка Световна купа взимах медали. Просто човек, когато е във форма... усещах, че ще стане това класиране.", сподели Гроздева.

Преди заминаването за Игрите в Сидни, най-трудната раздяла за Мария е с едногодишния й син Валери.

"Тръгвайки си казах: "Как толкова дълго време, как ще се разделя с него?". Тогава моят колега Емил Милев ми каза: "Абе, Мария, един ден синът ти няма да си спомня, че 20 дни си го оставила и си била някъде на състезание. Ще казва – моята майка е олимпийска шампионка", и все едно ми го предрече."

Снимка: Getty Images

През 2004-а година Гроздева ознаменува участието си на Игрите в Атина с втора олимпийска титла на 25 метра пистолет. Първото й олимпийско злато е най-ценно, но има и много преживявания с него.

"Медалът е доста очукан, защото го изпуснах под масата на едно заведение в Атина. Той падна от джоба ми и аз го подритнах и викам: "А, някакъв златен медал тука, някой си го е забравил", а той се оказа моят. После детето си го окичи и доста го чукаше в земята, но това са много, много страхотни спомени.“

Гроздева споделя, че за тези 20 години се е променила изключително много като човек и като състезател.

"Аз съм много променена. Когато бях на 25 бях много по-нахална, по-безскрупулна, по-арогантна и със замах правех нещата. Както ми каза една колежка: "Ти защо не стреляш така нахално, ти беше нахална?". Сега съм леко мекушава, може би не се боря толкова, колкото трябва. Преди бях по-борбена, по-нахъсана. Хъсът не се изразява в това да си мисля, че точно в този момент ще стана първа. То е една невидима сила, която те кара да си още по-перфектен, още по-добър."

Двукратната олимпийска шампионка има квота за участие на рекордни седми олимпийски игри. Не е оптимист, че те ще се проведат, но и все още не знае кога ще каже край на кариерата си.

"Аз всеки ден си го мисля последните дни. Валери казва: "Хайде да се пенсионираш", на мен пък все още ми се иска, но първо сега ще е голям късмет, ако има олимпийски игри догодина, второ, ако участвам и трето, ако взема медал – ще е истински късмет.“

Мария Гроздева споделя, че през годините винаги е вярвала в предсказания, които впоследствие са се сбъдвали.

"И за Сидни, и за Атина беше така. Една гледачка ми гледаше и видя, че съм най-отгоре, което ми беше малко странно след първия провал на дисциплината в Сидни на въздушния пистолет, но след това наистина позна. Това дава самочувствие, вяра, но пак казвам тези неща са подплатени с резултатите от тренировка, от големите състезания. Няма начин да не съм аз подготвена и да разчитам на някакви знаци, кафета и предсказания. Късметът винаги е на страната на подготвения." завърши разказа си великата Мария Гроздева.