Влизаш плахо. Във всеки един момент очакваш да зърнеш медалите, купите и шампионските снимки. В очакване си. А когато се изправиш пред витрината с отличия, рекорди и толкова много история, винаги се чувстваш малък. В дома на семейство Назарян е така и никой не се съмнява, че те знаят как се печелят отличия. Армен Назарян е двукратен олимпийски и трикратен световен шампион, а медалите му отдавна са изгубили бройката си. Плътно залепени до отличията на Назарян, са тези и на бъдещия шампион, който вече крачи смело - Едмонд Назарян.

В последните няколко години очакванията са насочени към 18-годишния Еди, който е европейски шампион при мъжете и носител на бронзов медал от Младежките олимпийски игри. Вече се заканва да повтори успехите на баща си.

За семейство Назарян 27 септември е специална дата. Днес прожекторите ще се насочат към Назарян-старши, а лентата ще се върне 20 години назад във времето - в далечна Австралия. В Сидни, където легендарният Армен печели последната олимпийска титла в борбата за България.

"Спомням си как съм обещал на цяла България, че ще се върна със златния медал. Много се радвам, че изпълних обещанието, че ще се върна с олимпийско злато. Дойдох в България, за да вдигам българското знаме, което значи, че аз съм вярвал в себе си и силите си. Много се радвам, гордея се, че съм два пъти олимпийски шампион.", споделя легендата.

За Назарян олимпийската титла в Сидни е втора, след като през 1996 г. в Атланта той печели златния медал, но за родната си Армения.

"Във финала в Атланта надвих американец. Цялата зала пляскаше и аз си викам - за мене са пляскали, ама друг път… те за американеца. Печелех точки, те ме ощетяваха и пак така, но най-важното беше накрая да вдигнат моята ръка.", разказва двукратният олимпийски шампион.

След олимпийското злато в Сидни, Назарян е посрещнат като герой в България. "Мен ме посрещаха много журналисти, с музика, с лимузини, с венци. Направихме една цяла обиколка из центъра на София и се чувствах като олимпийските шампиони преди - с волгата, а мене с лимузини.", спомня си Назарян.

Още по време на игрите в Атланта Назарян вече е влюбен в България. През 1997-а борецът получава българско гражданство – готов да се състезава за втората си родина. След успеха в Сидни, освен у нас, и в Армения празнуват.

"До олимпийската титла в Атланта и Армения нямаше шампион. Тогава те се гордееха, защото остана Армен Назарян за историята. С тази втората олимпийска титла се гордее цял свят - и Армения, и България. Прави я по-специална, защото аз дойдох в България и повторих олимпийско злато."

20 години след триумфа в Сидни, легендарният ни борец си спомня за първите си стъпки в спорта. За дните, в които олимпийският връх е изглеждал толкова далечен, дори невъзможен.

"Като тръгнах да тренирам борба, рядко срещах олимпийски шампиони. Тичах след тях, за да искам автографи. Моята мечта – всичко, за което съм мечтал цял живот, е да докосна един олимпийски шампион. Срещнах много от тях, които казаха – вярвай в себе си, тренирай и един ден ще спечелиш олимпийско злато, а най-важното е – аз вярвах!"

Двукратният олимпийски шампион има и бронз от игрите в Атина. След края на състезателната си кариера става старши треньор на националния отбор по класическа борба. Днес си пожелава скоро България отново да има олимпийски шампион.

"20 години нямаме златен медал от борбата. Пожелавам си да счупим леда до следващата Олимпиада. Да имаме шампион. Аз ще се гордея и от душа ще се радвам.", казва Армен.

Олимпийски шампион отново в борбата. Защо не и отново с фамилията Назарян? 18-годишният му син - Едмонд, върви смело по стъпките на легенадарния си баща, като през тази година стана европейски шампион при мъжете.

"Чувството е много отговорно, защото той иска аз да му повторя успехите. Иска повече от мен, казва ми, че иска да го надмина, че трябва да съм още по-голяма легенда. Стремежът ми е голям, всеки ден ще го слушам, ще правя каквото мога, за да му настигна успехите.“, споделя Едмонд.

"Дано синът ми ме надмине. Нашият живот е свързан с борбата, със спорта. Виждате, че тръгва по моя път и продължава марката "Назарян".", казва щастливият баща.

Голямата мечта и цел на Назарян-младши е олимпийското злато, до което неговият баща се е докосвал на два пъти.

"Мисля колко труд, колко лишения има в тези медали, колко воля. Мисля, че и аз това трябва да направя, за да постигна тези златни медали. Пожелавам си веднъж да стана олимпийски шампион. Това е голямата ми мечта. Аз винаги съм казвал – вторият ми стремеж е да надмина баща ми.“, добавя талантливият Назарян–младши.

Спомени от един шампионски септември. През 2000 г. страната ни има още четирима златни медалисти в Сидни – Тереза Маринова, Мария Гроздева, Таню Киряков и Гълъбин Боевски.