Бобър беше заснет от учени в русенския регион. Той се води за изчезнал у нас от над 150 години.
Животното у нас обаче е забелязано първо не от еколозите, а от горски служители, които установили, че им липсват близо 100 дървета.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Бракониерска сеч - първата аналогия, която хрумва на лесничеите, когато забелязват, че част от дърветата в местността "Ломовете" липсват. Оказва се, че падат не от брадви, а от зъби.
"Бобърът може да прегризе ствол с диаметър 65-70 сантиметра, като го прави за няколко дни. Дървото го гризе, докато го повали", обяснява д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет.
Поваленото дърво служи като основа за бент. Противно на митовете обаче бобрите не живеят в тях, а им служат, като големи хладилници.
"В този бент си складира запасите, които използва зимата като храна. Клонките, които студената вода консервира до пролетта, когато вече минава към друга храна", казва още д-р Николай Коджабашев.
За да го документират, еколозите разполагат с три фотокапана.
"Ние дори направихме опити да го приканим пред камерата. Направих му една гала вечеря - нарязах му ябълки, моркови, зелки, марули. Дневна снимка не можахме да го излъжем да му направим. Явно е много суетен", шегува се д-р Николай Коджабашев.
Освен от фотокапаните е сниман и от местен рибар. С бобъра си станали дори приятели.
"Ходи около него и дори има демонстративно поведение. Това означава, че животното е трайно установено в района", смята д-р Николай Коджабашев
Учените се надяват заснетият бобър да не е сам. Хипотезите за появата му днес са две - преселнк от Румъния, където видът е възстановен изкуствено, или просто видът никога не е изчезвал от страната.
Целта пред учените сега е видът да бъде признат за възстановен и от графа "Изчезнал" да премине в графа "Защитен" в Закона за биологичното разнообразие и Червената книга на България.
