Пета година онкоболна пловдивчанка се лута в лабиринта на българското здравеопазване, борейки се за живота си. Преди 5 години, Кристина, чието лице скриваме по нейно желание, чува тежката диагноза - сарком на гладката мускулатура, който е засегнал и аортата в стомаха ѝ. Претърпява тежка, но успешна операция.
„Две години и половина живях безгрижно, много бързо се възстанових след операцията, но октомври 2017 г. ми казаха, че имам метастази в белия дроб. Започнахме химиотерапия. Първата линия беше много тежка като поносимост и като странични ефекти. Нямаше ефект на първия тест. След вливанията показа, че има прогрес по брой и по размер“, разказа тя.
В продължение на две години Кристина минава през десетки химиотерапии и таргетни терапии, но без резултат. Тогава лекуващият ѝ лекар ѝ предлага ново изследване, което въвежда в България голяма фармацевтична компания. Така Кристина открива кое лекарство е способно да повлияе на нейния тумор в белия дроб.
„Това е утвърден медикамент, който от осем години е на пазара. Използва се обаче основно за рак на гърда и казаха, че при мен няма как да бъде финансирано, нито от НЗОК. Започнах да го купувам. Първоначално започнах да търся от съседни държави: в Турция - 3500 лв., в България 6000 лв., в Украйна - 2000 лв.“, обясни Кристина.
10-те месеца лечение дават резултат. Скенерите показват, че туморите са намалели и няма нови. Пловдивчанката се оказва в омагьосан кръг – намерила е лечение, което Здравната каса обаче не финансира, тъй като се изписва за друга диагноза. Промените в Закона за лекарствата, приети от депутатите, също се оказват в ущърб на онкоболните.
„Трима лекари правят комисия, с която, на база на това изследване, решават да ми изпишат този медикамент, но е за сметка на пациента или на болницата. Това пише в Закона това и това означава, че аз продължавам да го плащам. Това са хиляди левове и всичко, което аз имам спестено, в един момент заминава.
На молбите на Кристина за финансиране на лечението от Здравната каса пращат писмо, в което ѝ пишат, че могат да поемат лечението, но ако жената отиде в чужбина.
