Заради топенето на леда: Гигантски китове се завръщат във водите на Гренландия

Морският лед край Източна Гренландия изчезва, което позволява на гигантски китове да се възползват от променящите се условия и да навлизат в райони, които преди са били недостъпни за тях. Това е заключението на проучване, продължило няколко десетилетия, в рамките на което са регистрирани и заснети стотици от най-големите китове в света, включително гърбати, малки ивичести и ивичести китове, които през лятото се хранят във води край бреговете, свободни от лед.

Исторически тези морски бозайници не са се срещали в района, тъй като ледът е блокирал достъпа им до крайбрежните води. Сега, когато климатичните промени затоплят морето и топят леда, те са започнали да се адаптират.

Учените описват резултата като сезонни арктически „пиршества за хранене“ – част от мащабна промяна в морската екосистема край Източна Гренландия. Промяната е драматична. При корабни проучвания в района не е регистриран нито един гърбат кит до 2006 г. През 2007 г. са забелязани седем гърбати кита, а до 2024 г. броят на регистрираните при корабни наблюдения екземпляри достига 150.

Първите систематични въздушни проучвания на ивичестите китове – група, включваща ивичести, малки ивичести и гърбати китове – край бреговете на Източна Гренландия са проведени от изследователите през летата на 2015 и 2024 г. Учените са комбинирали тези данни с проследяването на 15 кита, оборудвани със сателитни устройства, както и с информация от ловци инуити. Така те са изградили цялостна картина на това, което водещият изследовател проф. Мадс Петер Хайде-Йоргенсен определя като „голяма промяна в екологичния режим“.

През лятото на 2024 г. в Гренландско море са се появили приблизително 4000 гърбати, 6000 ивичести и 6000 малки ивичести кита. Изследователите са поставили сателитни устройства на някои от китовете, за да проследят сезонните им придвижвания.

Проф. Хайде-Йоргенсен от Института за природни ресурси на Гренландия заяви пред BBC News, че промените в района са „вероятно най-радикалните, които можем да наблюдаваме някъде в субарктическата зона“. Тази промяна е обусловена от повишаването на температурите на морската вода и наличието на повече храна. Изглежда, че китовете се хранят с риба, която е навлязла в затоплящите се води край Източна Гренландия.

Учените изчисляват, че трите вида китове биха могли да изяждат най-малко 800 000 тона риба и крил през един летен сезон на хранене.

Други експерти изразяват притеснение, че проучването показва приток на китове от Западна Гренландия. Това е чувствителен въпрос в Гренландия, където някои видове китове се ловуват.

Учените обаче посочват, че резултатите показват как тези „опортюнистични“ ивичести китове изглежда се адаптират към промените и дори могат да се възползват от тях.

Други арктически видове обаче „вече са в беда“, обяснява проф. Хайде-Йоргенсен. Животни като нарвалите и белугите вече споделят местообитанията си с новите обитатели или дори са изтласквани от тях.

„За някои видове климатичните промени не са непременно проблем – те откриват нови възможности. Но други видове губят местообитанията си“, казва проф. Хайде-Йоргенсен.