Рубриката „Задочна България“ ни доказва, че миналото винаги има с какво да ни изненада. През седмицата се навършиха 99 години от „Кървавия Велики четвъртък“ - атентата в църквата „Св. Неделя“.
За времената, в които гражданското общество е разделено, а политиката е била смъртоносно занимание - разказва Станчо Станчев.
Когато разделението сред българите е било ежедневие, когато политиката е оправдавала кървави сблъсъци, когато страната е преживявала национални катастрофи, един атентат завинаги ще бележи българската история.
-
Тази събота и неделя 6 мин.„Задочна България“: Какво знаем за хапливия език на карикатурите? -
Тази събота и неделя 3 мин.„Задочна България“: Разказ за писателя Георги Марков от първо лице -
Тази събота и неделя 4 мин.„Задочна България“: Софийските вестникарчета -
Тази събота и неделя 5 мин.„Задочна България“: Какви стоки сме рекламирали в миналото?
-
Тази събота и неделя 6 мин.„Задочна България“: Какво знаем за хапливия език на карикатурите? -
Тази събота и неделя 3 мин.„Задочна България“: Разказ за писателя Георги Марков от първо лице -
Тази събота и неделя 4 мин.„Задочна България“: Софийските вестникарчета -
Тази събота и неделя 5 мин.„Задочна България“: Какви стоки сме рекламирали в миналото?
След Първата световна война раните на Европа не са зараснали, през 20-те години на 20 век всички общества са в примката на по-строги, авторитарни управници.
„В България това са земеделците, които независимо от плюсовете на тяхното управление установяват доста твърд - по сегашните разбирания - режим на управление. Извършват различни репресии. В това време властите след Септемврийското въстание унищожават без процеси по различни способи ключови фигури от БКП. Това се случва дори по улиците на София“, каза доц. Тодор Чобанов.
В този период комунистическите партии в цяла Европа водят активна терористична дейност. У нас БКП е забранена от закона, самите членове са разделени. От една страна са ръководители като Георги Димитров, но от друга е военното ядро на комунистите, пряко подчинено на Съветския съюз. Това военно ядро провежда редица подривни действия из страната.
„Болшевишките агенти навсякъде, в това число и във Виена, са всъщност координатори на българските извършители на атентата в църквата „Св. Неделя“. Те навсякъде подкрепят тези крила в съответните социалистически работнически движения, които са по-радикални“, обясни доц. Тодор Чобанов, историк.
На 16 април 1925 г. се случва най-кървавият от всички комунистически военни актове - атентатът в църквата „Св. Неделя“. Цялото правителство и военен елит е събран за поклонение пред генерал Константин Георгиев. Събират се близо 700 души, което налага преместване на всички важни гости пред купола, където е събран експлозивът, който взривява храмът.
„Активистите на военното крило на БКП успяват да вербуват клисаря, който е ключова фигура, тъй като той дава достъп на конкретните извършители да вкарат 25 килограма експлозив на едно място, на носещите колони на стария храм, който е съществувал преди сегашния“, заяви доц. Тодор Чобанов, историк.
Така става възможен атентатът в „Св. Неделя“. Дни преди него, комунистите правят два опита за покушение на важни държавни мъже, за да предизвикат атентата. Единият е срещу ген. Константин Георгиев, който губи живота си, а другият опит е в Арабаконак срещу цар Борис III, който е неуспешен.
„На другия ден, 15 април, центърът на София се изпълва с народ, хората се струпват пред Двореца и акламират Царя, който излиза“, каза писателят Андрея Илиев.
Той е писател, който дълги години изследва атентата в „Св. Неделя“. От архивите на МВР научава много детайли за ефекта от масовото убийство на кървавия 16 април.
„Тогава е обявен тридневен траур, обаче се оказва, че в много градчета и села има събори“ Илиев.
Интересна е и съдбата на атентаторите, водени от Петър Абаджиев, реализирани от хора като Петър Задгорски и Никола Петров. Някои от тях са убити от властта, но други се спасяват.
„От атентаторите единственият осъден, това е клисарят Задгорски. Всички останали успяват да избягат“, коментира още писателят.
Освен мащабна политическа криза атентатът в „Света Неделя“ провокира и стотици лични трагедии. Такава преживява и семейството на доц. Тодор Чобанов - под купола е ранен прадядото на неговата съпруга - Злати Тотоманов.
„Голямо парче от купола пада на гърба му и той оцелява, но няколко години след това - от промените в здравния му статус, от проблемите, които една такава рана поражда - той умира. Сравнително млад между другото. Така че можем да кажем, че той е от тези ранени, които цял живот след това плащат, прекарват остатъка от живота си в страдания, заради това, което се случва“, разказва историкът доц. Тодор Чобанов.
134 са преките жертви, десетки генерали и полковници, а едно закъснение на Цар Борис III го спасява, ако не от смърт, то от тежки рани.
„Това си остава най-големият атентат в българската история, но не само в българската. До 2001 г., когато бяха взривени кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, атентатът в „Св. Неделя“ - това беше най-големият подобен атентат в световната история“, каза още Чобанов.
Раните от „Св. Неделя“ не зарастват почти 100 години по-късно. Атентатът продължава да бъде урок, че разделението води до кръв и още по-жестоко разделение. Че никое национално предателство не остава ненаказано. Че политическите грешки - видими и невидими - могат да засегнат всеки човешки живот.
