Бургас и Варна са заплашени от воден режим, предупреждава екоминистерството. Официалните данни за четири от основните язовири в Източна България са тревожни.
Язовир „Камчия“ е основен източник за питейно-битови нужди на Варна и Бургас. През август миналата година полезният обем в него е бил 124 милиона кубични метра вода. Сега той се е свил до 65 милиона кубични метра.
Сушата личи ясно от сателит и в язовир „Жребчево“, който се използва за напояване на Сливен и Нова Загора. 149 милиона кубични метра полезен обем миналия август срещу 96 милиона през този.
Числата за язовир „Копринка“ сочат - спадане на полезния обем от 75 милиона кубика през 2019 до 61 милиона през август тази година.
Един от вариантите за предотвратяването на водна криза във Варна е градът да се включи към язовир „Цонево“. Полезният обем там обаче е спаднал от 160 милиона кубични метра миналата година на 107 милиона през 2020 г.
Министърът на екологията Емил Димитров коментира за bTV кои са проблемните язовири и възможните решения.
„Язовир „Ястребец“, който трябва да има 12 милиона (кубика) и в момента не даваме на земеделците. Пазим водата за гражданите на Антоново, те са 2 000 души. Пазим цял язовир, защото е питеен на един град – Антоново. Язовир „Тича“ – „Тича“ и „Камчия“ са от двете страни на Стара планина, на едно и също място, четвърта година не вали там. Язовир „Тича“ захранва Шумен, Търговище и Велики Преслав. Шумен и Търговище съм ги помолил да си направят собствените сондажи и цялата индустрия да премине на собствени водоизточници, за да не хабим питейна вода. В Търговище го правят, а в Шумне – не. Имаме вода за още две години там, но трябва да мислим, ако не падне дъжд, какво правим след това“, заяви Димитров.
„Жребчево“ е язовир, който 15 години не се пълни от язовир „Копринка“, а всъщност това е Тунджа. Големият дебат е дали водата на Тунджа да продължи по Тунджа. Ние искаме максимално дълъг период да изкараме: за Шумен – 2 години; за Варна – поне 4 години; за Бургас искаме година-година и нещо. В момента за Бургас имаме до май юни, а искаме да изкараме до следващата Нова година. Ед но е да разчиташ на една зима, а друго на две. Ако падне дъжд и сняг, няма да го водим този разговор“, допълни екоминистърът.
Язовир „Порой“ до несебърското село Оризаре. Наблизо е и язовир „Ахелой“. Двата водоизточника се стопанисват от „Напоителни системи“ и се използват единствено за поливане на земеделски площи. Няма информация какъв е обемът на двата язовира в момента и дали те имат достатъчно капацитет да изпълняват и двете функции – за питейна вода и напояване на земеделски площи.
ВиК-Бургас има план двата язовира - „Порой“ и „Ахелой“, да им бъдат прехвърлени от Министерски съвет. Това се очаква да стане още тази сряда. Необходими са 60 милиона инвестиции, за да бъдат изградени 10 км довеждащ водопровод, който да свърже двата язовира с деривация „Камчия“. Трябва да бъдат изградени и две пречиствателни и две помпени станции, за да може водата да се ползва за питейно-битови нужди. Общият обем на двата язовира е 50 милиона кубика, когато са пълни. С тяхното свързване в мрежата ще бъде решен проблемът с безводието в Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие, смятат от ВиК-Бургас.
Според водоснабдителното дружество в язовир „Камчия“ в момента имам 55 милиона кубични метра полезен обем, което „при стриктно използване на водата и без разхищения би стигнало за 10 месеца“.
Язовир „Камчия“ е на най-ниското си ниво от 2001 г. насам, когато е бил на санитарния си минимум. Според еколози не само сушата е причина за безводието в Източна България, но и поголовното изсичане на дървета.
Във Варна пък виждат решение на задаващата се водна криза в язовир „Цонево“, който да облекчи водоподаването от „Камчия“. Около плана обаче има много въпросителни. Обемът на язовир „Цонево“ през последните месеци също спада. Въпреки това, според министър Емил Димитров, Варна може да получи от този резервоар вода за 4 или 5 години. Водата оттам обаче ще бъде на по-висока цена. Според ВиК-Варна водата от „Цонево“ ще бъде 10 пъти по-скъпа от „Камчия“ заради терена и необходимите помпи. Стойността на водата от „Камчия“ е 3.6 ст. на кубик, а на тази от „Цонев“ ще бъде 40 за същото количество.
В момента „Цонево“ е предназначен за напояване и промишлени нужди. От него се захранват заводите в Девня. От доста години има проект за изграждане на пречиствателни станции, но той не се реализира.
ВиК-Варна разчита за справяне с евентуална водна криза и на девинските извори, които са с голям дебит.
„Моята прогноза е, че тази (водна) криза няма да се състои. Както беше правилно отбелязано, Варна има много сериозни резервни източници. Лимитите, които Варна взима от язовир „Камчия“ вече са намалени от 3,6 млн. кубика на 2,6 млн. кубика, което е сериозна разлика. Варна има алтернативни източници. Единият е язовир „Цонево“, но доставната цена наистина ще бъде десетина пъти по-висока“, заяви бившият регионален заместник-министър Добромир Симидчиев.
Според Симидчиев причините за настъпващото безводие в Източна България е както сушата, така и потреблението на водата.
Големият проблем за язовирите е, когато имаме 2-3 години с по-сериозно засушаване. Такова има в Източна България, но не толкова критично, смята бившият регионален заместник-министър, който отбеляза, че „Перник промени начинът, по който гледаме на подобни проблеми“, което е нещо добро, защото се готвим за тяхното решаване по-рано.
„В потреблението на вода има какво да се желае. Там трябва да се окаже сериозен натиск на колегите, които управляват ВиК дружествата за намаляване на водните количества. 2000 г. София ползваше 270 млн, кубика вода на година. В момента консумацията е 130-140 млн.“, каза Симидчиев, според когото трябва да се предприемат стъпки за намаляване на загубата на вода в преносната мрежа, както и на консумацията.
Питейните водоеми нямат проблеми с ВЕЦ-овете и те не са причина за намаляването на техния обем, защото нивата им се контролират много строго, смята Симидчиев.
Изсичането на горите е проблем по отношение на безводието, тъй като водите се отмиват и не се задържат в язовирите, обясни експертът.
Вижте повече по темата във видеото.
