Място с особена енергия – така хората от село Долна Бешовица, област Враца, описват манастира „Свети Архангел Михаил”.
Някога обитавано от монаси, днес мястото е опустошено. Останала е само църквата – паметник на културата, построена през XII век, запазила ценни стенописи. Някога в манастира е работил Захари Зограф.
„Във времето е имало сдружение за реконструкция на манастира. След това бях чувала, че имат инвестицоинно предложение за изграждане не частта, която е била за живеене. Дори и сега – през 2016 г., имахме такова инвестиционно предложение. Не можахме да се класираме и дотук са нещата”, разказва Нели Димитрова, кмет на с. Долна Бешовица.
За последно през 70-те години в манастира е живяла калугерката баба Параскева. След смъртта си е погребана до църквата. Местните, сред които и кметът на селото, си я спомнят: „Чувала съм, че е имала някаква нещастна любов. Казваха, че момчето, с което щели да се женят, се жени за нейна сестра. И тя тогава се замонашва и идва тук. Наскоро имах разговор с жена, която се е омъжила на друго място, и идваше за удостоверение за наследници. Тя казва: „Нелка, някога във времето, аз като бях малка, и всеки ден ходих там – нещо ме караше. И още на вратите баба Параскева ме чакаше и вика „Айде мамо, много се забави днеска” и почва да ми реше косата”.
Особено ценен е олтарният стенопис в църквата. В едната му част се виждат бащите на славянската писменост – Св. св. Кирил и Методий. Според някои анализатори тук солунските братя са изобразени в църква за първи път.
Твърди се, че в миналото стенописът е бил реставриран. Днес обаче е силно повреден и почти заличен.
Преди три години група от хора, непознати помежду си, решават да облагородят мястото на някогашния манастир, обрасло с високи треви и храсти.
„Просто дойдох, видях. Те казваха – манастира, манастира… Аз като дойдох, манастир няма – имало е, но е паднал. Има легенди, че Васил Левски е имал скривалище тук, че Захари Зограф е рисувал, може би и някои други, които ние не ги знаем”, разказва Здравко Даков от Роман.
Той осигурява техниката – резачки и тримери, с които да се разчистят гъстите треви.
Доброволци са и млади хора – всички по някакъв начин свързани с Долна Бешовица, които по собствена инициатива се обединяват и по няколко пъти в годината идват на мястото, за да го поддържат.
„Беше в абсолютно безобразно състояние. Навсякъде беше обрасло, въобще нищо не се виждаше, не можеше да се мине. На мен баба ми е от тук. Знам какво значение за историята има това място, което се руши. Така че това е главният мотив аз да дойда да се занимавам с това”, споделя 24-годишният Димо Димов.
През годините манастирът е бил посещаван от иманяри.
„Постоянно има набези от иманяри – копане, камъни разместват… Камъкът, който е бил над чешмата, е разместен последно. Откраднаха стъпалата, откраднаха каменната маса. Всеки събори да разграбва и никой не се бори нещо да създава тук”, казва Иван Кръстев, на 22 години.
Така вече осем века каменният зид, макар и рушащ се, продължава да стои. От Врачанската епархия казаха за bTV, че предстоят разговори за възстановяването на църквата, но не се ангажираха със срокове кога ще стане това.
А междувременно доброволците, които поддържат манастира, биха са радвали на помощ, ако не от държавата, то поне от други като тях, които искат да помогнат.
