България е една от държавите, в които няма регистър на жените, жертви на домашно насилие, нито на техните насилници. За тях чуваме едва когато е твърде късно, а фаталният изход би могъл да се избегне.

В следващия репортаж ви срещаме с една от малкото жени, които са успели да излязат от цикъла на домашно насилие и да продължат живота си.

„Аз бях доста подтисната, доста често усещах натиск от негова страна. В един момент започнах да се чувствам смазана, започнах да се питам – аз ли греша, какво се случва, защо на мен. В някакви моменти имах проблясъци, давах си сметка какво се случва вече към края, когато взех и решението да направя тази крачка и да се оставям някой да ми казва например „Ти не си човек“, разказа жертва на насилие.

Ще я наречем Мария. Тя е една от многото жени попаднали в капана на домашното насилие и една от малкото, успели да излязат от него.

„Преломният момент беше след един много тежък скандал, в който много неща се случиха и едва ли не ми посочиха вратата. Тогава реших, че няма да търпя повече децата да стават свидетели и жертви на такова поведение и реших да дойда в центъра да потърся помощ и подкрепа“, сподели Мария.

Кризисният център на фондация "Мисия Криле" е едно от двете места в Стара Загора, където жени, жертви на домашно насилие, могат да намерят психологическа и юридическа и здравна помощ. От началото на годината специалистите са работили с 25 жени.

„Ние трябва да си даваме сметка, че зад тези 25 жени всъщност стоят техните деца, стоят хора, които са свидетели на това насилие и цялото общество. Т.е ако говорим за жертви на домашно насилие, ние можем да кажем, че имаме пандемия от домашно насилие и тя се засилва с пандемията от COVID-19“, заяви Ивайло Ябълкаров от фондация "Мисия Криле".

Точно по време на принудителната изолация с Мария започва да работи екип от специалисти от фондацията.

„Никога в живота не си струва да търпиш нещо заради някой, който няма отношение към теб, независимо дали е мъж или жена. Много е важно човек да има правилна самооценка и когато се стигне до моменти, в които не се чувстваш добре – да намериш сили да се изправиш и да започнеш да търсиш, защото правилните хора са около теб. Тези, които могат да ти помогнат, но ти да не ги виждаш“, допълни Мария.

Огромният процент от жените, потърсили изход от домашното насилие обаче, се връщат при насилника или го заменят с друг.

„Бих им казал, че насилието не е проява на любов, че те могат да потърсят подкрепа, да намерят помощ и могат да спрат с всичко това, защото това е процес, който никога няма да спре, ако те не направят първата крачка и не потърсят помощ. Бих казал на насилниците, че те също могат да потърсят подкрепа. Първото е да признаят, че имат проблем, а бих казал и на обществото, че не трябва да мълчим, не искаме просто да броим жертвите, да отброяваме поредната жертва на домашно насилие, а да кажем – нито една повече“, отбеляза Ивайло Ябълкаров.

"Нито една повече" е и мотото на шествието срещу домашното насилие над жени, планирано днес в няколко български града. 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!