Украински дрон падна край Кардам: Има ли пробив във въздушната ни отбрана?

Падналият украински дрон край Кардам поставя сериозни въпроси за въздушното наблюдение и готовността на България да реагира при подобни инциденти. Летателният апарат се е самовзривил в нива на по-малко от 100 метра от границата с Румъния и в непосредствена близост до стратегическа инфраструктура.

След инцидента властите засилиха полицейското присъствие в района, а от събота там е разположена мобилна антидрон система.

Според бившия вътрешен министър и експерт по взривове Валентин Радев предприетите мерки са необходими, но поставят по-широкия въпрос за способността на страната да засича и неутрализира малки дронове.

„Не, според мен не изглеждат адекватни над това, с което разполага държавата ни. Това, с което разполагат въоръжените сили или част от българската армия, Гранична полиция – това, което имаме, с това малко се защитаваме“, коментира Радев.

Дронът е паднал в непосредствена близост до стратегически обект

Местните жители разказват, че са чули силен гръм в района. Дронът е паднал в нива в близост до газопреносна инфраструктура.

За щастие, при инцидента няма пострадали. Според местните хора това е най-важното, тъй като районът е близо до граничния пункт и по него има засилен трафик.

Радев посочи, че подобни случаи не са прецедент за България.

„България е влязла вече и това не е първият случай, между другото. Имаме три случая. В 23-та година Тюленово. Дрон с 82 мм мина. След това в Созопол, в 25-та година ли беше? Друг дрон, също на населено място“, припомни той.

По думите му обаче сегашният случай се различава, тъй като дронът е преминал непосредствено през границата и не е бил засечен навреме.

Защо малките дронове са трудни за засичане?

Според Радев малки безпилотни апарати от този тип са изключително трудни за откриване от стандартните радари.

„Той е много малък. Той е като един голям, не голям, а един щъркел буквално. Представете си нещо такова. И с двигателче, двутактово или четиритактово, някакво малко двигателче, който лети под 100 км в час, съвсем бавен, шуми даже, но е много малка цел. И е трудно да бъде хванат“, обясни експертът.

Той подчерта, че дори новите 3D радари, които България придобива, не гарантират автоматично засичането на подобни малки и нисколетящи цели.

„Дори новите, ако са тук тези 7 радара, които купуваме в момента, така наречените 3D радари, и те няма да могат да го хванат“, каза Радев.

По думите му именно затова България трябва да развива не само радиолокационното наблюдение, но и мобилни системи за противодействие на дронове.

„Това е пробив на националната сигурност“

На въпрос дали случаят може да бъде определен като пробив в националната сигурност, Радев отговори категорично:

„Да, пробив на националната сигурност.“

Той обаче уточни, че това не означава непременно, че страната е била подложена на целенасочена атака.

„Истината е, коя друга държава ще го хване? Той е дрон на 100 метра. Той няма време за реакция, дори да го хванете“, обясни Радев.

Според него една от вероятните версии е дронът да е загубил комуникация и след това да е продължил полета си по инерция или по предварително зададен алгоритъм.

„Тук той е заблуден, нещо е нарушено неговата комуникация. Той има различни видове. Не е ясно още каква комуникация има на него. Имат комуникация, изгубена е комуникацията и той продължава да работи и е дошъл в нашата територия. Това според мен е най-вероятната версия. Разбира се, всички версии са отворени“, каза той.

Колко опасен е бил дронът?

По думите на Радев, ако на борда действително е имало взривно вещество, както беше съобщено от премиера, количеството само по себе си не означава, че апаратът е можел да нанесе сериозни поражения на газопреносната инфраструктура.

„Да, ще ви кажа, според мен това е случайност, че пада там. Второ, ако е провокация, какво може да направи? Тоест един-два килограма взрив, това са две-три ръчни гранати. Нищо не може да направи на газопровода. Не може да пробие стените на газопровода“, заяви Радев.

Той допуска, че потенциален риск би имало единствено при изключително специфично стечение на обстоятелствата.

„Ако падне директно, примерно, върху нещо, което... има газопровод, тръба, която е под земята, защитена, нещо излиза над повърхността, има някакви прибори за измерване, някакви датчици... Там, ако удари и то директно, евентуално може да се получи изтичане на газ, което е опасното, и този газ да бъде възпламенен по някаква причина, тогава може да се получи взрив. Но това е теория просто“, обясни той.

Радев коментира и появата на дим след падането на дрона. Според него той вероятно е бил причинен от горивото на двигателя, а не от взривното вещество.

„А това, което чухме за някакъв дим, това според мен е горивото на двигателчето. Двигателчето има гориво, предполагам, черен дим, бензин, черен дим, никога няма по време на взрив. Взривът от взривно вещество... няма никакъв дим, пълно горене“, каза Радев.

България трябва да използва опита на Украйна и Румъния

Според бившия вътрешен министър България трябва спешно да използва опита на държавите, които вече са се сблъсквали с навлизане на дронове.

„Трябва да споделиме най-вече с тези държави... и да се подготвяме за бъдещето, защото рано или късно ще има и други дронове. Война се води наблизо. Случайно или не, могат да влязат в нашите територии“, каза той.

По думите му особено ценен би бил опитът на Украйна, Румъния и други държави от НАТО, които вече са били обект на подобни инциденти.

„Този опит трябва да бъде споделен, да поискаме такова споделяне с нашите партньори в НАТО. Румъния, да речем, която е близко. Други държави, в които е влизала – Полша, да речем. И най-вече Украйна, която воюва“, заяви Радев.

„Ако дойде по-голям дрон, какво ще направим?“

Радев постави и въпроса как България би реагирала при по-голям и по-опасен дрон.

„Сега влезе такъв дрон, който няма нужда да ни притеснява... според нас експертите е влязъл случайно, няма нищо на него на борда, което да ни притеснява. Ами ако дойде по-голям, какво ще направим, как ще реагираме срещу него?“, попита той.

Според него това е въпрос, който трябва да бъде решен предварително, а не след следващ инцидент.

Той даде пример с Румъния, където при определени случаи са използвани изтребители за сваляне на дронове, и подчерта, че България трябва да има ясна процедура и технически възможности за реакция.

„Ние какво ще го свалим? Няма F-16-и да летят. ... МиГ-29. И той няма ракета. Всичко е изтекло срок на годност. Трудна работа“, коментира Радев.

По думите му България трябва да се съсредоточи върху развитието на активни системи за противодействие на безпилотни апарати.

„Трябва да имаме адекватен отговор“

Радев призова правителството да ускори работата по антидрон системите и да се възползва от наличните възможности за международно сътрудничество.

„Но ние трябва да сме готови с активни средства, с които да ги сваляме, и дронсистеми. Това трябва да направим“, категоричен беше той.

Според него България вече има заявки и разработки в тази посока, но е необходимо всички усилия да бъдат координирани.

„България има фирми, които произвеждат антидрон системи или ги проектират в момента. Всичко това да бъде събрано в център... Министерство на отбраната са наясно с тези неща“, каза Радев.

Той подчерта, че случилото се край Кардам трябва да бъде сигнал за институциите, че подготовката за подобни инциденти не може да бъде отлагана.

„Това е бъдещето. Това са опасностите. И ние, България, трябва да имаме адекватен отговор“, заяви Валентин Радев.

За жителите на Кардам остава надеждата инцидентът да е изолиран случай. За службите обаче той поставя конкретен въпрос – дали страната има достатъчно ефективни средства не само да забелязва подобни заплахи, но и да реагира навреме, ако следващият дрон е по-голям, въоръжен и насочен към стратегически обект.