Те са поредните бежанци от войната в Украйна, припознали България като нов дом. Виктория и синовете ѝ Владимир и Михаил са силно вярващи. Откриваме ги в село Попина по време на празника на храма "Свети Георги Победоносец".
Украинците бързо се вписват в живота на силистренската епархия.
„Мама ни водеше в храма от малки. Присъствахме на служби, причестявахме се, изповядвахме се. Още от много малък исках да пея в хора и когато в неделното училище се появи възможност, започнах да пея“, разказва 18-годишният Михаил.
И естествено казват "да", когато доростолският митрополит им предлага да ги подстрижат за иподякони.
„Бяхме в храма в Силистра, децата започнаха да пеят – това стана внезапно, по вътрешен порив и показа, че вътрешно бяха готови за иподяконството“, разказа майка им Виктория Викторовна.
Момчетата приемат иподяконството като отговорност и предизвикателство към израстването им като хора.
„Чувствам се радостен, защото това е голяма отговорност и ставаме пример за другите. Може би ще трябва да се откажа от различните си начини за разпускане и повече да се посветя на молитвен труд“, добави 13-годишният Владимир.
„Като иподякони ще имаме определени задължения, когато владиката води службата. Но по-важно е друго – промяната на своя живот, като крайната цел е уподобяване на Бога“, заяви още Михаил.
„За мен е голяма радост – да видиш млади хора с такава силна вяра, с ревност по Бога, с желание да служат на Бога, но не на думи, а на дела. Но въпросът е, че където и да ходят, те прославят Христа. Така трябва да са и нашите млади хора, трябва да придобият вярата, добродетелите“, заяви митрополит Яков от Доростолска епархия.
Михаил вече учи онлайн в медицински институт, Владимир завършва 7. клас, също онлайн, а майка им, освен за момчетата си, ще продължи всеки ден да се моли и за съпруга си, който е хирург и е останал в Одеса.
