Последните изследвания, проведени преди 5 години, показват голяма зависимост в ръста спрямо годината на раждане. Оказва се, че родените през 1996-1997 г. – време на тежка икономическа криза в България, са със същия ръст както 15-годишните, родени около 2000 г. и израснали в по-нормални условия.

Това заяви доц. Рачо Стоев от Института по експериментална морфология и антропология към БАН. Той се занимава с децата в пубертета и т.нар young adults или младежите.

За „Тази сутрин“ той обясни, че дори 18-годишните момичета, родени през „Виденовата зима“ са с ръста на 13-годишните, родени в началото на новото хилядолетие. По думите му подобна тенденция се забелязва и в Германия по време на Втората световна война.

Стоев подчерта, че около 40% от ръста на човека се формира през вътреутробния период и първата година от живота и уточни, че известно наваксване може да се получи през пубертета.

„В България военните години не са дали подобно отражение, защото голяма част от населението е било в селата. Може би е дало отражение в градовете заради по-ниската раждаемост“, обясни експертът.

Стоев обясни, че вторият фактор, който е действал като буфер, е постоянното намаляване на раждаемостта. Периодът започва у нас през 1905 г. и протича остро до 1935 г. След това има забавяне.

„Това е т.нар българско демографско чудо, защото протича в земеделска страна, за която не е характерно рязкото намаляване на раждаемостта. От друга страна протича в страна със запазена традиционна брачност – ранни и всеобщи бракове“, изтъкна той.

Според него фактор за намаляването в раждаемостта е и изчерпването на свободните стопански земи. По думите му селските стопанства започват да се делят и стопаните осъзнават, че повече деца означава делба на повече наследници.

„Съображенията са чисто практични“, сподели Стоев.

Ученият подчерта, че последните данни не са тревожни. За съжаление, обаче, в момента не се правят практически проучвания заради липсата на финансиране и сътрудници. Това ги кара да се задоволяват със стари материали.

Заедно със свой колега историк, доц. Стоев работи над изложба „Епидемиите в Европа“, която тя трябва да бъде открита след 10 дни.

Той разказа, че най-голямата криза у нас определено е била чумната пандемия, която продължава безкрайно дълго, защото не се взимат карантинни мерки в Османската империя.

„В Западна Европа чумата не пониква, тъй като се взимат мерки. Когато е имало чума на Балканите, заразените са държани 84 дни под карантина“, допълни той.