Стотици декари земеделски земи, пасища и гори в Пернишко се превръщат в кратери и лунен пейзаж в името на добива на въглища. Някои от собствениците им твърдят, че земите се унищожават, без да ги питат.

„Тук нямаме нарушение на закон. Тук буквално си е заграбване на една територия, която си е частна собственост”, категоричен е Евгени Евгениев, кмет на село Люлин, община Перник.

Частна фирма е получила от държавата концесията за добив на въглища в Пернишка област още през 2003 г.  

„Мащабите на концесията са значителни, с размер 140 хиляди декара”, посочи Станислав Станков от дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерството на енергетиката.

По закон концесионерът е длъжен да рекултивира кратерите, да върне плодородния слой земя и да възстанови хармоничния вид на ландшафта. По-просто казано, да върне живота по тези земи.

Снимка: btvnovinite.bg

Кметовете на засегнатите от концесията села твърдят, че това не се случва. „Концесионерът нищо не прави, оставя един материал, който е като скала. Мергел се казва, върху който нито може да се посее нещо, нито трева да поникне, нито ще се завърти зайче, дори мишка. Цялата екосистема е абсолютно разрушена”, убеден е кметът на с. Люлин.

Получава ли достатъчно държавата за това, че такива големи територии се унищожават дълги години за частен интерес.

„Около 400 хиляди лева са концесионните възнаграждения, платени от концесионера за миналата година”, съобщи Станислав Станков от енергийното министерство.

„От 2004 г., откакто е концесията, аз не виждам да е рекултивиран и един квадратен метър”, подчерта още Евгени Евгениев.

Питаме и държавата изпълнява ли фирмата задължението си да възстанови природата, след като вземе въглищата от земята.

Снимка: btvnovinite.bg

„Към настоящия момент нямаме такъв протокол”, заяви Станислав Станков.

Според Министерството на енергетиката гаранция, че ще има пари за връщане на природата, когато фирмата изкопае въглищата и ги продаде, е сума, внесена от концесионера в държавата.

„Парите са около 500 хиляди лева”, каза Станков.

„Буквално с тези 500 хиляди ще се вкарат два булдозера и парите ще свършат за един месец. Поне да си бяха направили труда да ѝ дадат някакъв правилен терен. Това не може да се използва, дори и да се облагороди от времето и да поникнат тревички, не може да се използва абсолютно за нищо”, каза кметът на с. Люлин.

Концесията е дадена преди 16 години – през 2003 г. По-късно е прехвърлена на друга компания.  Фирмата концесионер сега се казва „Мин индъстри” ЕООД. Има 2 лева капитал и е еднолична собственост на човек на име Петър Николов. Търсим го на официалния му адрес в „Орландовци”, където обаче не го откриваме. 

Снимка: btvnovinite.bg

А на информацията, че Петър е мащабен концесионер с бизнес за милиони, бившите му съседи реагираха с думите: „Той не се занимава с такива работи”.  

Петър Николов не отговори на многобройните ни позвънявания на мобилния му телефон. 

„Ние комуникираме с упълномощения представител. По отношение на собственика не мога да взема отношение”, отбеляза Станков. Той отговори отрицателно на въпроса дали са правили опит да разберат кой е собственикът.

Фирмата „Мин индъстри” има право да разшири дейността си върху почти 140 хиляди декара в Пернишка област чак до 2032 г. , а вече наближава дори самия Перник.

Снимка: btvnovinite.bg

„Половината от 400-те хиляди лева на година, които държавата получава за концесията, отива в община Перник – така е по закон”, коментира в студиото на bTV Христо Казанджиев – експерт към Българския енергиен и минен форум. „Добивът на въглища от Перник е в интерес на цялото общество в Перник, защото той захранва „Топлофикация” – Перник”, допълни той.

Проблемът с рекултивацията е много сериозен и от тази гледна точка държавата е регламентирала, че по време на добива и действието на цялата концесия, се създава един фонд за рекултивация, в който концесионерът прави отчисления, коментира още Казанджиев.

По думите му дирекция „Природни ресурси и концесии” на министерството. „Има специален отдел по контрол на контрол на концесиите и тези неща се наблюдават ежедневно”, допълни той. „Тук е проблемът на българската администрация, която действа изключително селективно, защото определени фирми се ползват със сериозни протекции. Трябва да се изследва въпросът защо тази фирма до настоящия момент и как е придобила права, при положение че тя очевидно не отговаря на изискванията за придобиване на държавна концесия”, каза още Христо Казанджиев.