С много прояви България отбелязва паметта за жертвите на Холокоста. Водещи университети в страната да приемат международната дефиниция за антисемитизъм като част от борбата с езика на омразата – това призоваха от организация „Шалом“.

Детството на Бети Давидова минава в Казанлък. Тя е на 11 г., когато се приема Законът за защита на нацията и за нея вече няма място в българското училище, където са приятелите ѝ.

Снимка: btvnovinite.bg

„300 еврейски семейства сложиха позорната Давидова значка – да знаем ние, че сме евреи, да знае отсрещната страна с кого се разговаря. Имаме час кога да излизаме и определени улици, по които да се движим. Нямаме право по централните и да пазаруваме след 10 ч. в магазините и със знаците – еврейски дом. Това е отношение не към съграждани, за нашите приятели също беше изненада, удар и огорчение“, спомня си Бети.

Снимка: btvnovinite.bg

Следва още по-голямо сътресение – принудителното изселване.

„За 24 ч. да си приготвим багаж, до 20 килограма, най-необходимото. Препоръчваха ни дюшеци и да се явим на 17 юни 1943 г. на гарата, където ще ни чакат влаковете, защото, ние казанлъкчани, сме определени да бъдем изселени в град Лом. Дават ни билети да се качим на влака – какъв е влакът, не второкласен, той е за коне – в обор и слама, натъпкани в тези вагони пристигнахме в Лом“, разказа жената.

Снимка: btvnovinite.bg

50 семейства са настанени в гимнастическия салон на местното училище.

„Баща ми беше в трудов лагер и ние трябваше с мама и сестра ми сами да се оправяме с прехраната. Един наш съсед ни даде въжета – плетяхме въжета, за да се прави подметката и да ни дадат пари за един хляб. От нехигиенните условия въшлясах, отрязаха ми плитките, плаках много тогава“, посочи Бети.

Снимка: btvnovinite.bg

Приютява ги българско семейство, в което те остават до края на войната.

„На злото има ответ – ответа е доброто. Аз видях доброто, колкото и да говорим за фашистите и бранниците, които ни мразят и сочат с пръст. Това не е българският народ – народът ни обича и ни уважава, тъгува с нас“, заяви жената.

Бети Давидова е категорична, че човечеството трябва да помни събитията, довели до Холокоста, защото иначе отново ще се даде път на антисемитизма.