Военновъздушните сили от години дежурят в помощ на населението и се намесват в спасителни мисии в планината както и при гасене на горски пожари. Тези хора работят във високорискова среда а на помощта им се разчита когато почти всички други възможности са изчерпани.
За 2 десетилетия от съществуването си звеното за търсене и спасяване е спасило стотици човешки животи
Дежурството се носи с два вертолета, като в светлата част на деня е в 30-минутна готовност, а през нощта – в 90 минутна.
„Задачите, които изпълняваме през нощта, са само транспортно-санитарни. Планината е доста труден терен за търсене и спасяване като вертолетът има органичния като машина и високата температура и надморска височина му влияят негативно. Представете си на височина над 100-150 метра над дървета със 120 км/ч да оглеждаме терена, търсейки някои. Самите хора, когато тръгват в планината едни координати да ни изпратят и това много помага“, обяснява началникът на служба „Щурманско осигуряване“ в 24 АБ-Крумово майор Пламен Дончев.
Капитан Юлиян Илиев е категоричен: „Имаме по-скоро респект към извършване на задачата и мобилизацията ни е ежедневна.
Майор Марин Тасков помни рискована ситуация със спасяването на алпинисти край Рилските езера, когато имало опасност ако опитат да ги спасят с носилка да активират лавина, която да застраши спасителите. Затова трябвало да търсят място за кацане: „Ние ежедневно се готвим за задачите, които се изпълняват и трябва да сме на ниво и да сме в кондиция всеки ден – и физически, и психически, да решаваме задачи на границите на възможностите на вертолета и на човешките възможности“.
Тъй като няма възможност за радиовръзка с целия екип и сигналите са основно с команди между спасителя и спускача, за да могат безопасно да координираме действията си. „Винаги трябва да сме подготвени за най-тежките варианти, защото времето за реакция тогава е ограничено и ако няма първоначалната нагласа и подготовка в екипажа какво трябва да се случи за секунди мигове време са обречени голяма част от състава“, подчертава капитан Божидар Славчев.
Ст.сержант Георги Славов е парашутист спасител – първият, който трябва да слезе при бедстващите и да оцени ситуацията. Помни как преди няколко години спасява родилка от затрупано в преспите родопско село: „Когато изпълняваме такава задача да извлечем някои бедстващ (…) трябва да го накараш да има доверие – трябва да си спокоен и всички да са добре подготвени, да сме работили с всеки индивидуално и като работим заедно, те знаят аз как работя и аз знам те как ще подходят“.
Според капитан Здравян Здравков най-важното е регулярно да поддържат подготовката си, за да могат да реагират на всякакви ситуации: „За нас всяка минута прекарана във въздуха е сбъдната мечта така че си пожелавам повече часове във въздуха да си поддържаме подготовката и да помагаме на хората когато имат нужда“.
Независимо дали е празник, или делник, тук продължават да дежурят в готовност за планински спасявания, медицинска евакуация разтоварване а и транспорт на хора и товари и борба с огнената стихия.
