Проевропейски настроените политически сили в Европейския парламент остават мнозинство, но изборите в неделя потвърдиха възхода на крайната десница в Европа.

След първите резултати веднага започнаха и преговорите за създаване на коалиции.

Големият въпрос сега остава възможен ли е съюз на различните течения в крайната десница, която може да се окаже способна да блокира ключови решения през следващите пет години.

Най-голямата изненада в неделя обаче дойде от Франция. Президентът Еманюел Макрон разпусна Националната асамблея и обяви предсрочни избори само след 3 седмици.

ЕНП остава водещата сила и дори увеличава броя на депутатите си. Социалистите и демократите успяха да спасят досегашната си втора позиция и запазват броя депутати. Либералите отстъпват, но остават трета сила в парламента.

Джорджа Мелоно
Снимка: Ройтерс

Изборите в Европа: Кои страни изненадаха с резултатите си?
 

Много интересни и много важни са движенията, прегрупиранията и тенденциите в крайната десница, която безспорно е във възход в Европа. До този момент в Европарламента имаше две течения. По-умереното – на консерваторите и реформистите.

Не е тайна, че човекът, който взима решенията в този лагер, е премиерът на Италия Джорджа Мелони. Именно тя в момента е най-търсеният съюзник.

Подава ѝ ръка лично председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, а нейната ЕНП никога досега не се коалирала с група от крайната десница.

Марин Льо Пен
Снимка: Ройтерс

Второто и по-крайно крило на крайната десница е "Идентичност и демокрация". Също не е тайна, че човекът, който взима решенията там, е историческата лидерка на крайната десница във Франция Марин льо Пен.

Тя персонално изтласка партии като "Алтернатива за Германия" или българската "Възраждане" от възможността да влязат в редиците ѝ.

Джорджа Мелоно
Снимка: Ройтерс

Двете крила обаче не се харесват, затова и крайната десница в Европа е разединена. Сега обаче французойката Марин льо Пен също подава ръка на италианката Джорджа Мелони. Ако този съюз стане реалност, съотношението на силите много ще се промени с уклон в дясно.

Вече има заявка за трето крило на крайната десница. "Алернатива за Германия" и "Възраждане" подават заявка за нова парламентарна група, след като никой не ги взима във вече съществуващите.

 

За да създадат нова обаче, им трябват поне 23 депутати от поне седем държави. На теория не е невъзможно, но на практика може да се окаже сложно за изпълнение.

Снимка: Ройтерс

След шамара от крайната десница на изборите Еманюел Макрон разпуска Националната асамблея и обявява предсрочни избори. Първият тур ще бъде само след 20 дни - на 30 юни.

"Не мога да се правя, че нищо не е се случило", заяви Макрон.

В пресцентъра в Брюксел никой не вярва. Френските журналисти също са шокирани.

"Какво му стана на Макрон, това е самоубийство. В момента крайната десница е най-силна и след две седмици ще има още по-бомбастичен резултат", са коментарите в Париж.

Снимка: Ройтерс

Франция е президентска република. Крайната десница отдавна се доближава до най-важния пост и губи на последната права. Възможно е Макрон да жертва едни парламентарни избори, за да даде власт на крайната десница на ниво премиер сега, но да спаси президентския пост за човек от неговия лагер след 3 години.

Най-възможният сценарий е т.нар. "съжителство". Президентът Макрон да продължи мандата си с премиер – новата звезда на крайната десница, 28-годишният Жордан Бардела.

Решенията на Еманюел Макрон обаче имат особена голяма тежест в ЕС - понякога дори без изобщо да са информирани предварително европейските му партньори.

Европа още не се беше отърсила от изненадата на Макрон, когато Москва заяви, че ще следи с особено внимание неочакваните избори във Франция.