По-малко от 10 дни остават до влизането в сила на американските санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“, а държавата все още не е назначила особен управител на рафинерията в Бургас. Темата доминира политическия дневен ред, тъй като засяга не само петролния сектор, но и националната енергийна сигурност.

Президентът Радев: Дали това не е истинската цел на законовите промени и кой има интерес от това?

Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, и д-р Евгений Кънев, икономист и консултант по сливания и придобивания коментираха темата, като наблегнаха, че отдавна е можело да имаме особен  управител по примера на Германия.

Според Керемедчиев американската заповед на Министерството на финансите е ясна:

„Забранява се на американски граждани и компании да извършват финансови операции с двете санкционирани дружества. За неамерикански компании, които извършват мащабни финансови операции с тях, могат да последват вторични санкции.“

Така България се оказва в ситуация, сходна на тази при закона „Магнитски“, но този път засягаща цели компании от енергийния сектор, смята още експертът.

Активите на „Лукойл“: България действа бързо, Румъния анализира вариантите

„Целта е не просто „Лукойл“ и „Роснефт“ да не реализират печалба, а и свързаните с тях фирми да не могат да извличат доходи, които да се насочват към Русия“, уточни той.

Въпреки че законът, който позволява държавата да назначи особен управител, бе приет преди седмици, до момента няма официално назначение.

„Ако бяхме сериозна държава с национална стратегия, както Германия, щяхме да назначим управител още през февруари или март 2022 г. Няма как по време на война държава, обявена за вражеска, да притежава 70–80% от критичен сектор като петролния“, коментира д-р Евгений Кънев.

По думите му вече са обсъждани две или три кандидатури, но се изчаква позицията на президента.

Управляващите твърдят, че приетите законови промени са „надграждане“ на германския модел, по който Берлин постави под временен държавен контрол местните активи на „Роснефт“.

Керемедчиев обаче обясни, че в Германия контролните механизми са много по-ясни и ограничени във времето:

  • Немският особен управител има мандат до март 2026 г., българският – безсрочен;
  • В Германия няма право на продажба на активи, докато у нас – има;
  • Немският управител се контролира, българският – не подлежи на външен контрол;
  • В Германия „Роснефт“ може да обжалва решенията в съда, у нас – няма такава възможност.

„Това не е надграждане, това е създаване на опасен прецедент, който може да доведе до огромни искове срещу България в международни съдилища“, предупреди Керемедчиев.

Германия като пример за действия в криза

През 2022 г. Германия промени закона си за енергийната сигурност, за да може временно да постави под държавен контрол компании, чиито действия застрашават доставките.

Федералното правителство назначи временен доверен управител на активите на „Роснефт“, без да национализира собствеността.

Благодарение на тези мерки Германия получи 6-месечна отсрочка от американските санкции, докато осигури алтернативни доставки от Казахстан, Норвегия и САЩ.

Кънев: „Проспахме шанса си за отсрочка“

„Ние вече сме в последната фаза. Пропуснахме възможността да поискаме отлагане, както направиха Германия и Унгария. Тези решения вече се вземат на най-високо ниво – в американската президентска администрация“, заяви той.

Кънев предупреди, че реалният риск не е от спиране на рафинерията, а от финансово блокиране на нейните операции:

„Големите банки и международни компании могат да откажат да обслужват плащания към и от „Лукойл“, защото не искат да попаднат под вторични санкции.“

Какво ще стане, ако рафинерията спре?

По думите на Керемедчиев, при евентуално блокиране на дейността ще бъдат използвани задължителните държавни запаси, които към момента осигуряват около 35 дни бензин и 50 дни дизел.

С какъв резерв от горива разполагаме 10 дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу „Лукойл“?

„Проблемът е, че 80% от задължителните запаси се държат именно от „Лукойл“. Ако рафинерията не работи, не е ясно как тези количества ще бъдат използвани“, уточни той.

Според експертите, спиране на производството би довело до рязък скок на цените, инфлация и логистичен хаос, но засега няма признаци, че подобен сценарий ще се реализира.

Ако особен управител не бъде назначен до края на следващата седмица, България рискува да навлезе в период на правна и оперативна несигурност – нито санкционираните компании, нито държавата ще могат ефективно да управляват производството и търговията с горива.

Вижте още във видеото.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK