Редица въпроси останаха след вчерашното нападение на психично болна жена, която рани с нож трима души в столицата. Има ли кой да се грижи за хората, които са преминали през психиатрични заведения и защо няма места за тези, които би трябвало да бъдат там под лекарски контрол и наблюдение? Как изобщо се грижи държавата за психичното здраве?

В ефира на „Тази сутрин“ говори психиатърът д-р Веселин Герев, адвокат Димитър Марковски, и д-р Велина Владимирова, която е криминален психолог.

Защо се стигна до вчерашното нападение?

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Винаги са комплекс от фактори, но най-важният от тях е т.нар. лична отговорност на семейството на жената, която има проблем. Защото не може вкъщи да имаш човек с такъв психичен проблем, не може той 4 медеца да не си взима лекарствата, което автоматично води до влошаване след 4-5 седмица, не може той да те заплашва с хладно оръжие и ти да се заключваш, да го отключваш него да излиза навън“, каза д-р Герев.

Психично болни нападат жители на столичен квартал: Хората настояват за спешни мерки

И обясни, че след „смяната на правилата“ в края на 90-те години у нас, не се е вменило на никого отговорност да следи за здравословното състояние на хората, страдащи от психични разстройства, между пристъпните периоди.

„Те минават през болница, колегите ги лекуват, пускат ги вкъщи и оттам нататък би трябвало да се вмени една отговорност на близките, те да следят за здравословното състояние на техния сродник“, уточни д-р Герев.

В различните краища на света обаче се прилага различна методика – в някои държави отговорността остава върху лекуващия, който периодично се обажда и проверява състоянието след изписването на пациента.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/ekip-na-btv-proveri-kapaciteta-na-psihiatrichnite-kliniki-v-sofija-mestata-sa-zapalneni.html

„Тази практика звучи доста добре, най-малкото като мониторинг, но много пъти сме били викани в ситуации, в които точно такива хора взимат за заложници техни близки – много са тези случаи. Оказва се, че от години те си живеят по този начин. И има изключително много хора, които са в тази ситуация - на които им е вменено, че те носят отговорност и трябва да се грижат и да гледат този човек да не извърши някакво престъпление спрямо тях или спрямо обществото, както вчера стана“, каза д-р Владимирова.

Д-р Герев даде пример с Франция, която според него използва един и същи метод за справяне с психично нездравите, още от 50-те години на миналия век.

„Когато един човек с такива тежки проблеми излезе от клиниката за лечение, той да бъде проследяван всеки месец. И тогава тези влошавания се хващат много навреме“, поясни той.

„Когато се стигне до крайности, тогава започват да се задават въпроси „ама защо се стигна до това?“. Според мен това, което казаха колегите преди мен, проблемът е доста комплексен. Между другото, има нормативна база. В Законът за здравето има текст, който съдържа в себе си изискване на такъв списък на лицата с психически разстройства. Така че нормативна основа има донякъде“, каза адв. Марковски.

И уточни, че в този списък се поддържат само лицата, които имат поставена диагноза.

„За съжаление, списъкът се използва в много редки случаи – когато някои си издава документ за оръжие, когато се започва работа, която изисква документ, че не се водиш на психо отчет в този списък“, допълни юристът.

„Съдът е задръстен от такива процедури по Закона за здравето, тоест бройката на тези хора очевидно се увеличава, което е много тъжно и лошо. Съдът се занимава с това, защото процедурите по Закона за здравето за принудително лечение задължително минават през съда, защото все пак това е ограничителна мярка, трябва да има съдебна санкция“, каза още той. 

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK