Родните зеленчукопроизводители не успяват да пласират цялата си продукция, въпреки че тя като вкусови качества е предпочитана от купувачите. Причината - високите цени спрямо вносните зеленчуци.
В пловдивското Ново село традицията да се отглеждат традиционни български сортове домати е все още жива.
"Аз произвеждам около 300 тона домати на сезон. Хората имат интерес към българското, към родното, но става все по-трудно производството“, казва Атанас Ненков, зеленчукопроизводител, с. Ново село.
Търсенето и цените на българските зеленчуци не са се повлияли сериозно от пандемията. Атанас дори е успял тази година да увеличи площта на оранжериите с надеждата да заложи и на алтернативни сортове: "Почти цените са едни и същи на стоката. Увеличих площите. Трябва да сме актуални на пазара, трябва да имаме повече площи, да произвеждаме повече."
Българският селски розов домат е по-вкусен от хибридите, но е по-нетраен. Атанас е принуден да произвежда и хибридни сортове.
"Това е хибрид. Различен е от селския домат. Може да видите самички колко много домати има накичени на плодовете... Селският домат е по-вкусен. Това е по-дървен домат, хибридът. Но е по-издръжлив. Селският не е много издръжлив.", смята зеленчукопроизводителят.
Много от колегите на Атанас, които залагат на българското, не успяват да пласират цялата си продукция. Заради цените: "Някъде има нещо сбъркано. В самата верига. Значи, от мен взима домата на една цена, той отива на борсата – друга цена. Докато стигне до реалния купувач на домата, цената се оскъпява може би в пъти."
Родните зеленчукопроизводители не са равнопоставени с колегите си от Гърция. "Сега гърците взимат едни субсидии, тяхната стока идва на нашия пазар, ние взимаме други субсидии“, казва Ненков.
Той е убеден, че трябва да бъде измислен някакъв механизъм за защита на българското, особено по отношение на зеленчуците, внасяни извън Европейския съюз.
