Една история за това, че никога не е късно да намериш нов талант в себе си. И нещо повече - той да ти даде нов път в живота.
Пътят на Диана Сергиева в света на модата започва от родното ѝ място, село Рударци.
„С приятелки се разхождахме из китното ни селце. Тогава, по някаква случайност, скаут от модна агенция ни видя. Хареса ме, прибрах се вкъщи да се похваля. Говориха с родителите ми и така се завъртяха нещата едно по едно без да го мисля или да ми е било мечта“, спомня си тя.
Благодарение на работата си като модел Диана обикаля почти половината свят. А най-много време прекарва в Тайланд.
„Имах честта да живея там 5 години. Жертваш много – жертваш си семейството, да речем. Аз на моменти не съм имала Коледа или Великден със семейството – пропускала съм ги тези празници, за да бъда там и да градя някаква кариера“, разказва тя.
От 16 до 27-годишна възраст живота на Диана представлява непрестанни пътешествия, снимки и мода. Прекарала е около година в Щатите, а на различни места в Европа – по няколко месеца.
„Тя дойде при мен като клиент. И след първите снимки просто видях, че е невероятна и от гледна точка на моята професия мога да кажа, че има талант много голям за модел и не знам защо тя не снима вече“, казва фотографът Адриана Янкулова-Чапкънова.
„С нея се работи лесно. Тя разбира от две думи какво трябва да се направи и просто действа. В нея има много женственост. И другото, което много ми харесва, аз обичам жени с естествена красота, а по Диана няма нищо пипано. И, според мен, не трябва да се отказва и въпреки другата ѝ професия сега, трябва да продължава да снима“, каза още тя.
Пандемията от COVID-19 през 2020 г. променя рязко живота на Диана.
„Много неща обърна – нямаше вече как да се пътува, целия живот поутихна и се промени. Тогава вече се появи и моят сини покрай него вече нещата стоят по друг начин – не си ти центъра на внимание, някой друг е“, спомня си тя.
В търсенето на гъвкава и интересна работа, отваря магазинче за ръчна изработка на бижута със своя приятелка. Малко след това обаче го затваря.
„Отидох при мой приятел татуист. Говори ми 10 минути и аз казах „о, не, това не е за мен“. Той обаче ме спря, каза, че от години ме гони за работа и че знае как рисувам. И започна да ме обучава, а аз вече си казвам „колко готино, това може би си е моето“, казва още Диана.
Така започва работа при него.
„Идеята първо беше нейна – да я науча да прави вежди, но аз ѝ казах да пробва с татуировки, защото е по-разнообразно“, казва татуистът Калин Младенов.
На Диана ѝ отнема две години да се престраши да отвори собствено студио.
„Като се обърнеш и видиш колко много енергия си хвърлил, колко много време и усилия си вложил в това нещо и това те кара да продължаваш. И хората, които се връщат при теб, приятелите, на които също си направил по нещо, и те също ти казват „Ти луда ли си?! Продължавай! Ти го носиш в себе си, можеш!“. Имала съм хора, които са били със сълзи на очи, направила съм нещо, което наистина много означава за него и е минал през някакъв период и това нещо означава този период от неговия живот. И става от стола, вижда се на огледалото и виждаш сълзи и някаква благодарност от негова страна“, казва тя.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
