Строителни машини фантоми започват работа по магистрална отсечка за стотици милиони, месеци преди въобще да е избран изпълнителят на скъпия проект - така най-кратко може да се опише сюжетът около продължението на АМ "Струма" през Кресненското дефиле.
Разследване на bTV потърси отговор на въпроса може ли да се строи магистрала зад гърба на държавата и какво стои зад това - благотворителна дейност или увереност как ще приключи процедурата.
„Струма” е ключовият инфраструктурен проект, който от 2007 г. досега се опитва да свърже София с границата ни с Гърция. Строителството на пътя е приоритет за пето поредно правителство. Изпълнението на проекта е придружено от шумни скандали през годините. Въпреки това преди Коледа предсрочно държавата откри най-новите 24 км от трасето.
Сега в ход е реализирането на най-трудния участък от магистралата – този в Кресненското дефиле. На 30 август миналата година АПИ обяви обществена поръчка за изготвяне на технически проект и строителството на платното в посока от „Кулата” към София. То ще преминава източно от Кресненското дефиле по ново трасе. Дължината на отсечката е почти 24 км, а стойността на поръчката е 430 млн. лв.
Все още избран изпълнител няма, но още преди да е обявена обществената поръчка някой може би знае, че ще я спечели и вече действа на терен. Такъв сигнал получават и проверяват експертите от неправителствената организация „Антикорупционен фонд”. Те са получили снимки, на които се вижда как работят тежки машини. Прави се вертикален сондаж.
Въпреки че на терен не би трябвало да се случва нищо, хората, които живеят и работят около бъдещото трасе на магистралата, следят движението на строителна техника, която още миналото лято, преди да е обявена обществената поръчка, проправя временни пътища в планината.
За да са сигурни, че временните пътища и сондажите са свързани със строителството на магистралата, от „Антикорупционния фонд” поръчали анализ на спътникови изображения, който да покаже кога точно са правени и как се отнасят спрямо трасето на магистралата.
В проучвания участък са открити 8 промени. Всяка от тях плътно съвпада с бъдещото трасе на „Струма” в посока от „Кулата” към София. Анализът на сателитните изображения показва още, че те са правени преди да е обявена обществената поръчка и са на държавна територия, стопанисвана от Горското стопанство в Кресна. Зам.-директорът не можа да покаже никакви документи, с които да са дадени разрешения за изграждане на временни пътища и сондажи.
От АПИ отричат да знаят за подобни дейности. В писмо до bTV казват, че не са възлагали изпълнението на никакви дейности, свързани с бъдещото трасе – извършването на сондажи, прокарването на временни пътища или каквито и да било други дейности.
Така горските служители остават единствените, които трябва да знаят какво се е случвало миналото лято. Горските служители не знаят кои са фирмите, които разкопават и правят сондажи. Знаят ги обаче хората, които работят в района – някой казват „Геострой”, а други - „Главболгарстрой”.
Кметът на Кресна Николай Георгиев потвърди, че и негови служители са виждали строителна техника по бъдещото трасе на магистралата, но територията не била общинска и не проверили кой работи там. В общината не са постъпвали никакви документи за извършваните дейности.
Екипът на bTV попита двете строителни фирми дали и какво са правили по бъдещото трасе. От „Геострой” отрекоха тяхна техника да е била в района, а от „Главболгарстрой” късно следобед обявиха, че нв са възлагали работа по отсечката.
Директорът на "Югозападно държавно предприятие" започва проверка на място. От „Антикорупционния фонд” са готови да предоставят всички сателитни изображения на новите временни пътища.
Темата коментира адвокатът и експерт по обществените поръчки Грета Ганева.
„Ако някой вече е работил преди обществената поръчка, значи е бил достатъчно убеден, че ще я изпълнява. По този начин се нарушават принципи, които са изведени в Закона за обществените поръчки. А именно принципите за равнопоставеност на кандидатите и за свободна конкуренция. Процедурата вече е опорочена”, обясни Ганева.
