Кмет с 5 апартамента на морето, придобити по време на мандата му. Имотите са в луксозния курорт в „Слънчев бряг“, като три от тях са купени на името на съпругата му, един е на сина му и един – на малолетна внучка. 

Става дума за кмета на Стамболийски Георги Мараджиев.

Освен многото си имоти градоначалникът е декларирал 2,5 млн. лв. лични приходи само за година.

Мараджиев е кмет за втори мандат. Бивш бизнесмен е, притежавал предприятията за полиетиленови чували, различни видове фолио и пластмасови изделия в Цалапица край Стамболийски.

Заема кметския пост през 2015 г. година и прехвърля собствеността и управлението на сина си, като оставя неплатен кредит и овърдрафт на стойност 3,3 млн. лв., разказва критично настроеният към Мараджиев Илия Иванов от Стамболийски – бизнесмен в областта на туризма.

И задава логичния въпрос – откъде са парите за пет апартамента в „Слънчев бряг“, придобити от кметското семейство след заемането на поста?

„Той във встъпителната си декларация показва 3,3 млн. лв. задължения, около 600 000 лв. пари по сметка, с други думи той има 2,2 млн. лв. задължения грубо.

Проблемът не е откъде са парите на Георги Мараджиев, а от къде са парите на кмета Георги Мараджиев, защото просто такива цени не съществуват, на които са придобити имотите му“, твърди Илия Иванов.

Два от апартаментите са купени през 2017 г., един през 2018 г. и два през 2019 г. Всичките са в престижен комплекс на „Слънчев бряг“ с площ малко над 50 квадрата на различни цени. Но данни на имотния регистър – между 58 000 лв. и 131 000 лв. Други 4 сходни апартамента в същия комплекс на „Слънчев бряг“ пък са придобити от Мараджиеви преди кметския мандат.

„В Община Несебър данъчните оценки са между 900 и 1000 лв. на квадратен метър. Имотите, придобити от кмета Мараджиев, са декларирани по данъчна оценка, а някои и под нея. Реално данъчната оценка на това, което той е продал е някъде между 60 и 70 000 лв., това също е много странно“, смята бизнесменът Иванов.

Опитваме се да получим отговорите от кмета Мараджиев. Най-напред не го откриваме. На оставен от нас телефон за връзка той се извинява, че е болен. Седмици по-късно не вдига телефона си, а негов служител за връзки с обществеността обяснява, че кметът отказва да коментира. Съветва ни да погледнем имотните му декларации, където ставало ясно, че има достатъчно пари за покупките.

Правим това и се оказва, че за 2016 г. Мараджиев  и съпругата му са придобили 2,5 млн. лв. от мащабна сделка – продали близо 6 декара имоти на бившата фирма на кмета край Цалапица. Струват ли обаче 6 декара 2,5 млн. лв.? Случая коментира друг жител на Стамболийски – общинският съветник Атанас Мавродиев.

„За мен това се прави само с една единствена цел – фиктивна сделка – показване на доходи. Няма кой да ми каже, че сделката е реална. Няма как да платиш 2,5 млн. лв. за земя“, е мнението на Мавродиев.

Общинският съветник е във вражда с кмета на Стамболийски, чиито служители изтъкват, че е подсъдим по дело за злоупотреби с еврофондове. Репутацията му обаче не пречи на фактите.

От нотариалния акт от покупко-продажбата на два урегулирани поземлени имота на фирмата на Мараджиеви през 2016 г. става ясно, че сделката се отнася до земите под халетата и производствените сгради. Продават ги кметът и съпругата му, а ги купува не някой друг, а синът им – като управител на същата фирма. Срещу 2,5 млн. лв.

Това се случва при многократно по-ниска данъчна оценка на имотите – малко над 68 000 лв.

„Аз не знам дали и в центъра на София има такава цена... Синът купува от майка си и баща си – синът подарява едни пари на майка си и баща си, с които те излизат, ми ние вече сме милионери и декларират доходите пред сметната палата“, коментира Атанас Мавродиев.

Откъде са парите за 5-те апартамента на Мараджиеви и логична ли е в пазарно отношение милионната сделка между баща и син. Тези въпроси задаваме за пореден път към кмета Мараджиев, както през служители, така и лично. На церемонията по зарязване на лози за Трифон Зарезан.

От общината ни обясняват, че кметът не може да дава интервюта в народната носия за празника. Когато заявяваме готовност да изчакаме да се преоблече, отново отказват отговори пред камера.