Арести след разследване на bTV - МВР задържа трима души заради серия измами с банкови кредити. Двама от тях са с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сред пострадалите има хора, които са изтеглили между 250 000 и 300 000 лева
Нова схема за кредитни измами, при която хора са убеждавани да изтеглят огромни суми от няколко банки в рамките на един ден, разследват българските правоохранителни органи. Става дума за случаи, при които жертвите получават обещание, че парите им ще бъдат инвестирани и кредитите ще бъдат погасени от търговското дружество, но в действителност средствата се предоставят на измамниците.
Конкретната схема и свързаните с нея ви показахме в разследване на Марин Николов за "120 минути". С подробности около акцията на МВР и борбата срещу измамите коментира главен инспектор Златка Падинкова, началник сектор "Измами" в ГД "Национална полиция".
„Това е измама със сигурност, защото реално тези пари не са инвестирани. Фирмата, явяваща се инвестиционен посредник, използва легалната си дейност, за да прикрива престъпната“, обясни Падникова.
По думите му чрез служители на фирмата се набират хора, които нямат собствен капитал, но имат постоянен трудов договор и добра кредитоспособност. Именно това позволява те да бъдат убедени да изтеглят кредити от различни банки.
В някои случаи това се случва в рамките на един ден. Един от пострадалите разказва, че е получил одобрение за кредити от шест различни банки.
Причината подобна схема да е възможна е свързана и с времето, необходимо за отразяване на новите задължения в кредитните регистри. Съгласно Наредба № 22 на БНБ срокът за подаване и обработка на определена информация може да бъде до два работни дни. Това създава технологична възможност в кратък период един човек да получи финансиране от няколко институции, преди новите му задължения да бъдат отчетени навсякъде.
Свързана новина
Схема с „шофьор“ и обикаляне на банки
Разследващите работят и по други сходни случаи. В началото на юни са били задържани лица, за които има данни, че са съпричастни към подобна престъпна схема.
При нея контактът с потенциалните жертви се осъществява чрез обяви, разлепени на обществени места. Предлага се съдействие на хора с лоша кредитна история за обединяване на задълженията или за отпускане на нов кредит.
Комуникацията между извършителите и жертвите се води основно по телефона. След това на хората се осигурява своеобразен „шофьор“, който ги взема от домовете им и ги отвежда до различни банкови и небанкови финансови институции.
Там те кандидатстват за кредити, като в рамките на един или максимум два дни могат да усвоят значителни суми.
Особеното при тази схема е, че дори хората с лоша кредитна история могат да бъдат въвлечени в нея. Те са убеждавани да осигурят други лица с чисто кредитно досие, които да изтеглят заемите.
В някои случаи се сключва граждански договор, по силата на който човекът с лоша кредитна история се ангажира да изпълнява определен „таргет“. Той трябва да намира хора с добра кредитна история, които да кандидатстват за кредити, а след това средствата да бъдат предоставяни на измамниците.
На привлечените лица се обещава процент от общата сума на изтеглените кредити – обикновено между 1 и 2 процента. Те получават уверение, че кредитите ще бъдат погасени в рамките на няколко дни и няма да останат с финансови задължения.
Обещават инвестиции в недвижими имоти
Сходна схема се разследва и в случая, за който съобщи журналистът Марин Николов.
На потенциалните жертви се обещава, че средствата от изтеглените кредити ще бъдат инвестирани, включително в недвижими имоти. Като гаранция им се предлага обезпечение под формата на недвижим имот, върху който има учредена ипотека.
На хората се обещава също, че кредитите им ще бъдат погасени.
Условието обаче е те да оставят по банковите си сметки определени суми, които да покриват месечните вноски за период от между четири и шест месеца.
След като кредитите бъдат усвоени, пострадалите имат договорно задължение да преведат средствата по сметка на търговското дружество, представящо се като инвестиционен посредник.
За участието си хората получават комисиона, която най-често е около 10% от общата сума. Отношенията между страните се уреждат с договор – най-често договор за партньорство, но има и случаи, в които се използват договори за заем.
По данни по конкретното разследване има най-малко трима пострадали, а акумулираната сума е значителна.
Телефонните измами продължават
Освен кредитните измами, правоохранителните органи продължават да следят и традиционните телефонни схеми.
Класическите „шокови“ обаждания продължават да са сред най-често използваните. Основна мишена са възрастните хора, като измамниците се представят за полицаи, лекари или близки роднини.
Обикновено се търси спешно съдействие за полицейска операция, лечение или неотложна медицинска процедура.
Според разследващите тези схеми все още работят, въпреки активните действия на полицията и прокуратурата.
През февруари при съвместна операция с румънските власти е била задържана група лица, свързана със серия телефонни измами. След акцията е отчетен значителен спад на този вид престъпления, но според разследващите това е временна тенденция, тъй като извършителите се адаптират и търсят нови начини да достигат до жертвите.
Измамници се представят за полицаи и банкови служители
Съществува и друг вид телефонна измама, при която престъпниците действат от колцентрове и се представят за служители на полицията или банкови институции.
На жертвата се казва, че някой се опитва да изтегли кредит на нейно име с фалшиво пълномощно.
След това измамниците убеждават човека, че трябва да „защити“ парите си, като ги преведе по т.нар. защитена или сигурна сметка, предоставена от мним банков служител.
В други случаи жертвата е убеждавана да изтегли кредит до максималния размер, който може да получи според доходите си, и отново да преведе парите по посочената сметка.
Документите и нотариалните заверки не са гаранция
Специалистите предупреждават хората да бъдат особено внимателни при предложения за инвестиции и кредитно посредничество.
Фактът, че дадена сделка е придружена от документи, договори, нотариални заверки или обещано обезпечение, не означава автоматично, че тя е безопасна.
При подобни предложения е препоръчително хората да потърсят независима правна помощ и адвокат да провери документите, условията по договора и реалността на предоставеното обезпечение.
Особено важно е да се установи дали човекът действително може да придобие права върху имота, който му се предлага като обезпечение, както и дали всички клаузи в договора са законосъобразни и защитават неговите интереси.
„Това, че има документация, договори, нотариални заверки, обезпечения и така нататък, по никакъв начин не трябва да убеждава хората, че това е безопасна сделка. Напротив – винаги тогава, когато има нещо подобно, те трябва със съдействието на юрист или адвокат да проверят доколко обезпечението е реално“, беше подчертано по време на разговора.
При най-малкото съмнение гражданите трябва да потърсят полицията и да подадат сигнал.
Ръководството на Националната полиция призовава всички хора, които са станали жертва на подобна престъпна дейност, да не се страхуват и да сигнализират органите на реда.
Основният съвет към гражданите е да бъдат критични, да не се доверяват на обещания за лесна печалба или бързо погасяване на кредити и да не предприемат финансови действия под натиск.
Особено важно е хората да знаят, че когато кредитът е изтеглен на тяхно име, задължението към банката остава за тях, независимо какво им е обещала фирмата или посредникът.
Затова при предложения за теглене на големи кредити с обещание, че друг ще ги погаси, трябва да се подхожда с изключително внимание и задължително да се търси независима проверка преди подписването на каквито и да било документи.
