Ръст на антибиотичната резистентност у нас: Какъв е отговорът на държавата?

Защо все по-често пациенти в здравните заведения у нас се заразяват с бактерии, срещу които антибиотиците са безсилни. Дни след репортажа ни, правителството публикува първата в България програма за справяне с този проблем.

Миналата седмица разказахме за набиращата скорост бактерия Клебсиела пневмоние, която се е приспособила към почти всички или всички антибиотици, агресивна и упорита, срещу която съвременната медицина до голяма степен е безсилна. Темата след излъчване на материала миналата сряда предизвика широк отзвук и сред лекари, и сред пациенти. Десетки хора разказаха премеждията си, споделиха за загубени близки, видеото се споделяше в медицинските среди. Дни по-късно правителството одобри дългоочакваната и сериозно забавена Национална програма за антимикробната резистентност. Това ни даде основание да подготвим второ издание на рубриката, като продължение на темата.

Как става заразяването такива бактерии?

Заразяването с бактерия по време на лечението на друго заболяване е доста неприятна изненада, която може да има фатални последици. Постъпваш в болница за операция, а си тръгваш с бактерия. Обикновено това се случва в болници, или други здравни заведения като например стоматологични кабинети. Но обичайно се случва при инвазивна процедура. Дори при поставяне на абокат има риск. Трябва да подчертаем, че не при всяка процедура се стига до инфекция. И не всяка бактерия не се поддава на лечение с антибиотици. Но учените алармират, че се увеличава честотата на заразяване с неуправляеми бактерии, за които няма никакво лекарство и лекарите са обезоръжени. Няма как да ни помогнат. Често когато човек е млад и здрав, успява да преодолее инфекцията. Но когато човек е на възраст или има придружаващи заболявания или понижен имунитет, изходът е непредсказуем.

Данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията показват, че тези устойчиви на антибиотици щамове всяка година причиняват смъртта на 35 000 души в Европа.

Друго изследване на Центъра показва, че в България се движим с по-висока скорост в сравнение с повечето европейски държави. Средно в Европа вътреболнични инфекции с агресивни и устойчиви щамове има при 21,8% от инфекциите. България е на четвърто място с над два пъти повече случаи – 58,6%. Най-високата честота е в Румъния, а най-ниската е в Малта – повече от 7 пъти по-ниска отколкото в България – едва 7,9%.

Бактерията, за която стана дума ли е основният проблем?

Центърът обръща внимание и на бактерията, за която вече стана дума - Клебсиела пневмоние. Случаите на инфекции в Европейския съюз са нараснали с 60% за последните 5 години. Тя набира сила и у нас и вече се изолира в много от нашите болници – упорита и резистентна на почти всичко. Утвърдената преди дни програма трябва да се бори точно с този сериозен проблем.

Животът на Божидар Николов се счупва на парчета, когато неочаквано губи съпругата си преди близо 2 години. Ива Николова страда от вродено бъбречно заболяване, което налага постъпването ѝ в Александровската болница за премахване на единия бъбрек. Заради вътрешен кръвоизлив, след операцията се налага втора.

Снимка: bTV

„И тогава започнахме да имаме температура. Температура, температура, температура, температура, температура! И не може да я махнеш! Правиха се изследвания, изследвания, изследвания. Стигна се до Клебсиела пневмоние, което е точното име на тази вътреболнична инфекция. Не може да се заразиш по улицата с това нещо“, казва Божидар.

Изолираната бактерията е резистентна на почти всички съществуващи антибиотици, а тези към които е чувствителна - скоро спират да действат. Ива продължава да поддържа температура около два месеца след операцията. В опит да спасят живота ѝ, семейството заминава за Турция. Въпреки усилията, в края на април 2023 година губи битката за живот.

„Сепсис на кръвта в следствие на тази Клебсиела пневмоние, почти всяка болница го има. Вече е световен проблем. Явно ние тук сме по-балканци, по ги можем нещата и се справяме по-добре и в убиването на хора. И после лекарите са виновни. Лекарите не са виновни със сигурност. Но и те са част от проблема“, смята Божидар Николов.  

От Александровската болница коментираха за bTV:

Снимка: bTV

„Разпоредена е вътрешна проверка и събираме информация по случая. След приключването ѝ ще изразим позиция.“

В друга болница и друг град синът на Нели Димитрова, Александър, се заразява със същата бактерия – мултирезистентен щам на Клебсиела пневмоние. Тъй като майката е убедена, че проблемът съществува навсякъде, не желае да разкрие лечебното заведение. Александър е с множество увреждания. Преди близо година се налага да бъде интубиран в интензивно отделение за повече от две седмици. Три дни след изписването вдига температура.

По собствена инициатива майката прави изследвания на гърлен секрет. Бактерията е чувствителна само на два антибиотика.

„Един месец се мъчихме. Отново постъпихме в Спешното. Прехвърлиха ни в София. Там изкарахме 45 дена. Смениха се много лечения, много антибиотици. По едно време по три се наливаха. Кортикостероиди, започна да му пада и косата.“

Изследването е повторено отново в болницата. Освен в гърлото, Клебсиела пневмоние е открита и в белия дроб на младежа.

„След като се приложиха тези антибиотици, на които тя показа чувствителност, се оказва, че тя развива резистентност и към тях. И всъщност, няма лечение“, обясни Нели Димитрова.

След 4 месеца и половина по болниците и над половин година с температура, състоянието на младежа се стабилизира, но периодично се влошава.

Снимка: bTV

„Аз не знам в нашия случай как ще завършат нещата. Истината е, че откакто се разболяхме, той не е същият. Дишането му е друго. Тук сме с апарат за дишане. Мерим непрестанно сатурацията. Ако падне, включваме апарата и така“, обясни майката.

Епидемиолозите подчертават, че Klebsiella pneumoniae е издръжлива в околната среда и може да се задържи активна с месеци. Ръцете на медицинския персонал са основният преносител на микроорганизми. Затова хигиената е съществена за ограничаването на инфекциите – както на персонала, така и на самите пациенти.

„Вътреболничните щамове и вътреболничните инфекции се характеризират с това, че причинителите са устойчиви и те са много резистентни както на антибиотици, така и на някои дезинфектанти и химически методи за дезинфекция“, казва доц. Христиана Бацелова, епидемиолог в УМБАЛ „Св. Георги“.

Инфекционистите предупреждават - в практиката си се сблъскват и с други опасни резистентни щамове. Доц. Валери Велев обяснява, че България не се справя зле с антимикробната резистентност. Но антибиотичната употреба, според него, е все още твърде широка.

Данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията го потвърждават - в България се използват антибиотици над средното ниво в Европа.

В повечето развити държави по света функционират мултидисциплинарни екипи към болниците, които разрешават с консенсус прилагането на специалните антибиотици от така наречения „дълбок резерв“ или „последно оръжие“. Употребата им е ограничена, за да се предотврати адаптирането на бактериите към тях.

„В България все още липсва политика, която буквално да ни забранява да използваме такъв антибиотик само по наша преценка. Аз като клиничен лекар в болница мога да използвам такъв антибиотик, ако той е наличен в моята болница, антибиотик от последния резерв, с моя подпис и моето лично решение да го приложа върху пациента“, каза доц. Валери Велев.

Новата стратегия на Здравното министерство за борба с антимикробната резистентност предвижда да се въведе такава система и в България, под контрола на държавата. Лекарите очакват публикуването и на новата наредба на Здравното министерство за борба с така наречените вътреболнични инфекции, която да реши съществуващите проблеми.

„Много рядко се съобщават на властите. Защото болницата, отделението, клиниката няма никакъв позитив да съобщи този проблем. Тя само ще бъде наказана, ще бъде глобена, ще бъде проверявана, ще бъде тормозена, но на нея няма да ѝ се окаже качествена помощ. Поне не и с това, което в момента имаме като законодателство“, каза доц. Валери Велев, инфекционист, Катедра по епидемиология, МУ - София.

За пропуски по спазването на правилата сигнализират и пациентите.

Европа изостава от поставените цели за намаляването на антибиотичната употреба и антибиотичната резистентност. Специалистите у нас се надяват, че новите правила ще въведат ред в използването на едно от най-мощните оръжия на съвременната медицина.

Как точно държавата ще ни защити от антибиотичната резистентност – вижте във видеото разговор с доц. Иван Иванов - завеждащ Националната референтна лаборатория „Kонтрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ в Националния център по заразни и паразитни болести.