„До ден-днешен не мога да си обясня защо настояваха да започнем с Конституцията. Тази сглобка можеше да направи всички реформи, включително съдебни, да назначи всички регулатори, омбудсман. Само Висшия съдебен съвет не можеше и инспектората. Изгубихме историческо време“.

Това каза „Тази сутрин“ Радомир Чолаков, бивш депутат от ГЕРБ-СДС и председател на Комисията за промяна на Конституцията в 49-oто Народно събрание.

„Колегите казаха „ще започнем с това“, аз лично съм ги молил да не го правим. 25 отрицателни становища и колегите казаха „не ни интересува, искаме да наложим нашите виждания“. Когато някой иска да удари стената, понякога трябва да го оставиш“, допълни той.

По думите му ГЕРБ-СДС никога не са искали да бъдат ограничени правата на президента да назначава служебно правителство.

Христо Иванов за съдебната реформа: Провалих се по тази пътека

„Гласувал съм „за“ Конституцията, защото тази тема трябваше да бъде свалена от дневния ред. 10 години се приказваше, че ГЕРБ саботира съдебната реформа. Тук не става дума за вина, а за отговорност. Защо колегите не си кажат честно „да, ние ги искахме тези неща, помолихме колегите за подкрепа, те ни подкрепиха, за съжаление, сбъркахме“, посочи Радомир Чолаков.

„Нашите колеги от ПП-ДБ бяха решили, че това историческият прозорец, в който те трябва да променят Конституцията. В хода на подготвителната работа усетих, че можем да постигнем 180 гласа, ако не беше натоварена толкова с идеология, ако имахме повече време и повече дебат. Нещата щяха да се получат по-добре“, допълни той.

По думите му решението на Конституционния съд е било изцяло консервативно.

„То каза на депутатите да не пипат основите на държавното управление. Значи разделянето на ВСС на два отделни съвета беше пипане на държавното управление и беше безсмислено, прокурорски съвет, в който парламентарната квота има доминация 6:3 очевидно беше противоконституционно. Същевременно обаче той остави неща, като например - ограничиха се правата на прокуратурата да оспорва незаконни актове изобщо, а само в определени случаи, отнеха се правата на прокуратурата да встъпва по граждански и административни дела, закри се административната процедура и най-после се въведе механизъм за разследване на главния прокурор“, коментира Чолаков.

Започват консултациите при президента за служебния кабинет

Според Чолаков изводът от промените в Конституцията е, че не трябва да се правят прибързани реформи, а трябва да има широка дискусия и да се постигне обща гледна точка.

Служебното правителство и изборите

„Чисто човешки не може някой да бъде заставен да стане премиер, ако не иска. Теоретично, ако президентът много настоява г-жа Назарян да стане служебен министър-председател, би трябвало тя да не откаже, а да приеме, но смятам, че той няма да го направи“, отбеляза бившият депутат от ГЕРБ-СДС.

Рая Назарян отказа да е служебен премиер

„Служебното правителство не е чак толкова важно, в крайна сметка тези хора имат мандат от 2-3 месеца. Изходът от политическата криза е в това още сега политическите сили да започнат да изваждат управленските и законодателните си програми. Един от проблемите, заради които стана кризата, беше прибързаното трескаво законодателстване“, допълни Чолаков.

Продължи да четеш