„От абдикацията на Фердинанд досега винаги обичаме да изтръскваме историческата си съвест с него. Когато има универсален грешник - бий черната котка, пък после ще му мислим дали има някой друг виновен за свършеното."

Това коментира в „Тази сутрин“ проф. Петър Стоянович, историк и бивш министър на културата.

"Тепърва историческата наука ще се произнесе. Не е възможно успехът да има няколко бащи, а пък загубата да има само една майка“, отбеляза още той.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

На 29 май тленните останки на цар Фердинанд ще бъдат пренесени от германския град Кобург в София с военен самолет, който ще кацне пред правителствения VIP на летище София.

„Това е новина, но за най-новата ни история това със сигурност ще бъде архиновината, защото по този начин показваме няколко неща като българи и като държава. Първо, че имаме отговорност към историята си, независимо от своите пристрастия към основните герои в нея", посочи историкът.

"Второ, че дори и разделени в момента на лагери – и българската власт, и българското общество имат сили да се преодолеят и да направят единен жест към историята и към себе си. Трето – показваме го на цивилизования свят“, отбеляза още той.

„При акта, който предстои, не става въпрос за „република“, „монархия“. Говорим единствено и само от държавническа гледна точка. Защо това не е могло да стане досега? Ако тръгнем от 1918 година, когато Фердинанд абдикира, естествено, че връщането му в България е било невъзможно – заради загубата във войните, тежката покруса и защото, когато хората отиват в изгнание, трудно се връщат на това място“, обясни проф. Стоянович.

„Политическата класа на Третото българско царство, начело с неговия син цар Борис Трети, избягват да го допуснат обратно в България по чисто външни и вътрешни политически причини. Въпреки че Фердинанд е бил далече от България, той продължава да хвърля сянка върху отношенията ни тук – подозиран е като влияния и като познанства“, коментира още историкът.

„Фердинанд ще бъде положен в саркофаг в криптата на двореца „Врана“. Много други места през годините са спрягани за неговия последен покой. Той е католик и не може да бъде погребан в православен манастир“, посочи проф. Стоянович.

Снимка: btvnovinite.bg

„Мисля, че се намираме на прага на едно отдаване на последна почит на български държавен глава на достатъчно високо ниво. И българското министерство на отбраната, и българското външно министерство, и Министерският съвет направиха необходимото, за да стане този процес възможен. Едно гражданство не може да свърши това, което може държавата. Няма да достигнем непременно нивата, които са достигали дори Румъния, Сърбия и Черна гора, да не говорим за Русия. Мисля обаче, че ще бъде отбелязано достойно“, отбеляза още той.

Историкът допълни, че с посрещането на тленните останки на Фердинанд ще можем да застанем още по-убедително в семейството на европейските народи.