Институтът по лозарство и винарство в Плевен отвори врати за посетители в рамките на фестивала „Време за вино“, който се провежда в града до неделя. Тазгодишният открит ден е посветен на мискетовите сортове грозде – едни от най-ароматните и ценни представители на лозарското наследство.
В специална изложба са представени 49 образци, като 43 от тях са българска селекция. Повечето са десертни сортове, но посетителите могат да видят и винени представители.
„Това може да бъде една малка история на българската селекция. Най-известните български сортове са представени тук и могат да бъдат дегустирани“, разказват специалистите от института.
Сред експонатите има и безсеменни сортове, които са особено предпочитани от любителите на гроздето. Един от тях е „Афродита“, създаден от проф. Бабриков. Показан е и сортът „Илана“, кръстен на дъщерята на неговия селекционер проф. Мирослав Иванов.
Специалистите обаче подчертават, че зад отличния вкус и атрактивния външен вид на тези сортове се крие сериозна работа.
„Колкото са вкусни като сортове, толкова са и изключително капризни за отглеждане. Всяко нещо има две лица“, обясняват лозарите.
Мискетът – аромат с история от древността
Тази година специален акцент в изложбата е поставен върху мискетовите сортове.
По думите на специалистите мискетът е сред най-старите сортове грозде, познати на човечеството, и се смята за световно богатство. От него през вековете са произлезли стотици сортове.
Причината за популярността му е характерният и силен аромат, който е ценен още от древността.
Произвежданите от мискет вина и продукти са били високо ценени и дори по-скъпи от редица други луксозни стоки. И днес мискетът продължава да има своите почитатели – както като десертно грозде, така и под формата на ароматни вина.
Вино от 1892 година пази историята на Плевен
Една от най-големите ценности на Института по лозарство и винарство е неговата винотека. В нея се съхраняват вина, произведени още през 1892 година.
Това са сред най-старите вина на Балканския полуостров, които все още се пазят.
Макар че вече не са годни за консумация, те имат огромна историческа и научна стойност.
„Животът им е преминал. Те са по-скоро ценни като вино, което е престояло толкова дълго време. Това е история не само на института, но и на Плевенския регион като производител на вина“, обясняват специалистите.
Сред ценните експонати е и десертно вино от сорта „Рубин“, произведено през 1976 година. Сортът е селектиран именно в Института по лозарство и винарство в Плевен.
Днес това вино е на 50 години.
Захарта като естествен консервант
Според специалистите някои десертни вина могат да се съхраняват много по-дълго благодарение на високото съдържание на захар.
„Десертните вина имат по-дълга продължителност на живота, защото захарта в определени концентрации започва да действа като консервант на самото вино“, обясняват те.
А що се отнася до вечния спор между любителите на сухото и сладкото вино, специалистите са категорични – най-важното е виното да бъде балансирано.
Макар в България традиционно да се предпочитат сухите вина, подсладените също имат своето място и своите почитатели.
Дрон следи здравето на лозята
Институтът в Плевен вече разполага и с модерна техника, която променя начина, по който се следят лозовите масиви.
Сред последните придобивки е специализиран дрон, закупен по проект с университет в Крайова в рамките на трансграничното сътрудничество.
Той се използва за мултиспектрално заснемане на лозята. Целта е заболяванията и проблемите по растенията да бъдат откривани още в най-ранен етап.
Например при заболяване като мана първоначално могат да бъдат засегнати само отделни участъци. Ако проблемът бъде установен навреме, обработката може да бъде насочена само към тях.
Така се намалява употребата на препарати за растителна защита, което означава по-малко въздействие върху природата и по-голяма безопасност за хората.
Дронът обаче е само част от модернизацията на института.
По проекта са закупени и дигитални устройства за идентификация на вредители директно в лозовите масиви, които използват изкуствен интелект. Те се въвеждат за първи път в България.
Институтът вече разполага и с метеорологична станция, предназначена за прогнозиране на заболявания по лозята.
Друга нова придобивка е апарат за анализ на вино, който за около две минути може да отчете приблизително 80 показателя.
Около 70 вида грозде на едно място
В рамките на открития ден посетителите могат не само да видят изложбата, но и да опитат различни сортове.
Към представените в института образци се добавят и грозде от други производители и научни центрове. Така посетителите ще могат да се запознаят с около 70 вида грозде.
Предвидени са и лекции, посветени на мискетовите сортове, както и дегустация на вина.
Фестивалът „Време за вино“ превръща Плевен в място за среща на традицията и съвременните технологии в лозарството и винарството.
А посланието на домакините е ясно – българската лоза има богата история, но за да има бъдеще, традициите трябва да вървят ръка за ръка с науката и модерните технологии.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
