Пламен Киров: Избирането на нов състав на ВСС не е съдебна реформа, трябва да се върнем към нормалността

Избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) само по себе си не е съдебна реформа, а връщане към нормалността. Това коментира проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право.

В разговора той коментира заявката на управляващите за съдебна реформа и твърдението, че олигархията е елиминирана от политическата власт. Според него процесът е започнал, но е твърде рано да се обявява за приключил.

Свързана новина

ВСС отложи връщането на Теодора Георгиева като съдия, чака документи от Европейската прокуратура

Преди 5 дни Прочети за 2 мин.

„Сега, че е започнат някакъв процес, това е очевидно, но че този процес не е завършил, да обявим победата, е малко рано“, заяви той.

„Самата либерална демокрация винаги поражда олигархия. Когато се преминат някои червени черти, борбата с тази олигархия става много трудна“, добави проф. Киров.

По думите му олигархията в България не може да бъде сведена до две или три лица.

„Да си мислим, че с магическа пръчка за сто дни ще приключи олигархията в България, още повече, че тя не се персонализира до 2 или 3 лица. Тя е свързана с много по-широк кръг хора. Част от които стоят в сянка. Само наблюдавайте какво се случва с „Баба Алино“. Нищо няма да стане, нито една къща няма да бъде разрушена“, каза той.

Проф. Киров коментира и предстоящия избор на нов състав на ВСС.

„Излъчването на нов състав на Висшия съдебен съвет, при положение, че този вече кара май трети мандат, не е съдебна реформа. Просто ние трябва да се върнем към нормалността“, заяви той.

Според него трябва да бъде избран нов състав на ВСС с двете квоти – парламентарна и професионална.

„Тоест да се излъчи нов състав на Висшия съдебен съвет с двете квоти, парламентарна и професионална квота, така както Конституцията предвижда, така както Закона за съдебната власт предвижда и да се пристъпи към избирането, т.е. излъчването, тъй като и главният прокурор и председателят на Върховния административен съд се назначават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет“, обясни проф. Киров.

Той подчерта, че след връщането към конституционната рамка трябва да се пристъпи и към реална съдебна реформа.

„Оттук нататък ще трябва да се прави наистина някаква съдебна реформа“, каза той.

По думите му обаче процесът няма да бъде лесен.

„Съдебната реформа стана като образователната реформа. Започнала е отдавна, но не е ясно кога ще приключи“, коментира проф. Киров.

Той подчерта, че проблемите не са само в прокуратурата, а и в съдебната система.

„Зависимостите в съдебната власт – говоря не само за прокуратурата, говоря и за съда. Съдът не е някакъв остров на спокойствието, на мир, любовта и на професионализма“, каза той.

Според проф. Киров промяната трябва да бъде разглеждана по-скоро като еволюция, отколкото като битка.

„Няма да бъде лека тази битка. Ако говорим изобщо за битка, по-скоро за една еволюция, тук с магическа пръчка не може да бъде направена промяна“, заяви той.

По отношение на избора на нови членове на ВСС проф. Киров посочи, че има обективни критерии за професионалните качества на магистратите.

„Тъй като става въпрос за една процедура за несменяемост, тук се изисква, разбира се, атестация, определен брой прослужени години на съответната длъжност и така нататък, и така нататък, т.е. с кариерното израстване на магистратите“, обясни той.

По думите му оценката за моралните качества е по-сложна.

„Що се отнася до морала, то зависи от тези, които гласуват. Тъй като те оценяват морала за тези, които гласуват със собствения си морал. Така че тук преценката е много сложна“, каза проф. Киров.

Той отново посочи, че първата стъпка е изборът на нов състав на ВСС.

„Просто да бъде избран нов състав, тъй като очевидно този не може да изпълнява своите правомощия“, заяви той.

Свързана новина

За втори път прокурорите във ВСС отказаха да освободят градския прокурор на София Емилия Русинова

Преди 1 месец Прочети за 2 мин.

По думите му законодателните промени, с които се забранява на ВСС с изтекъл мандат да изпълнява част от конституционните си правомощия, поставят въпроси за конституционната съобразност.

„Още повече със закон ние забранихме на ВСС с изтекъл мандат да изпълнява част от конституционните си правомощия, което е така малко на ръба на конституционносъобразността като законодателно решение“, каза проф. Киров.

Той припомни, че страната вече повече от две години се занимава с проблема, свързан с изтеклия мандат на ВСС.

„Ние се занимаваме с тази драма вече повече от две години“, посочи той.

Проф. Киров коментира и въпроса за зависимостите в прокуратурата и избора на главен прокурор. По думите му през последните години са преминали през двама главни прокурори – един титуляр и един изпълняващ длъжността.

„Достатъчно е два-три месеца да бъде осъществена една политическа атака и да се включи четвъртата власт в нея и прокурорите не са недосегаеми“, заяви той.

По отношение на необходимостта да не се повтарят старите зависимости при избора на главен прокурор проф. Киров припомни думите на един от първите главни прокурори при действащия конституционен модел – Иван Татарчев.

„Не можем да бъдем застраховани, още повече ще да припомним пък една мисъл на един от първите главни прокурори при действащия конституционен модел, че над него е само Господ. Защото там се постави началото“, каза той.

„Светла му памет, Иван Татарчев, но той постави така една нездрава основа изобщо отношенията в съдебната власт и в частност в прокуратурата. Още по негово време. И след това вече с припланования този проблем продължи в следващите мандати на главните прокурори“, добави проф. Киров.

Той коментира и предложението на управляващите членовете на ВСС от парламентарната квота да бъдат избирани със 144 вместо със 160 гласа.

„То пак ще има политически пазарлъци, защото ако няма мнозинство в парламента, в момента има абсолютно мнозинство, има политическа сила“, каза проф. Киров.

Според него няма значение дали необходимото мнозинство ще бъде 144 или 150 гласа.

„Квалифицираните мнозинства навсякъде по света са измислени за това – да се стигне до компромис“, обясни той.

По думите му при квалифицираното мнозинство малцинството получава възможност да влияе върху решенията.

„Тогава, когато решенията се вземат с обикновено мнозинство, естествено политическата сила, в която има мнозинство, ще диктува решенията, без да се съобразява с мнението на опозицията. При квалифицираните мнозинства, високите мнозинства, 3/4-ти, 2/3-ти, вече тук има възможност да се постига компромис“, каза той.

Проф. Киров подчерта, че за това е необходим диалог между политическите сили.

„Но компромисът се постига с диалог. Вие да виждате диалог?“, попита той.

Целия разговор чуйте във видеото.