Пътуващ ресторант из страната с меню, което включва традиционни ястия от Украйна, Сирия и Афганистан ще носи освен удоволствие от храната, също и разбиране между българското общество и бежанците в страната.
„Последното проучване, което направихме ние тук за България, данните показват, че около 54% от хората нямат нито положително, нито отрицателно мнение за бежанците. Тоест се получава нещо като вакуум, който е добра възможност за проекти и кампании, като сегашната, по която работим заедно с Крис“, каза в ефира на „Тази сутрин" Екатерина Димитрова, съветник „Външни отношения“ във Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Кампанията „Храна за размисъл“ си поставя като основна цел да насърчи разбирателството и съпричастността на българите към бежанците. Това прави като представя традиционни ястия от техните родни страни и споделя личните им истории.
„Храната може да скъси дистанцията“ – това е основното послание на кампанията. Човек няма как да има мнение за някого, когото не познава, или човек, която история той самият не е чул – по същия начин както човек не може да има мнение за храна, която никога не е пробвал“, каза Крис Захариев, който е режисьор на видеата на кампанията.
Той разказа и за личните истории, които са му споделяли хора по време на кампанията.
„Фокусираме се върху 3 основни истории, тоест имаме 3 основни героя в нашата кампания. Всеки е минал през толкова много докато стигне тук в България у се установи тук и вижда бъдещето си тук. Тези истории ние сме се опитваме да ги разкажем през храната. Хората могат да прочетат за тях и да изгледат видеата им на нашия сайт hranazarazmisul.bg”, обясни още Крис Захариев.
Ястията, които ще се предлагат са 2 от Афганистан, 1 сирийско и един страхотен десерт от Украйна. А pop-up ресторантът беше открит в София на 20 юни, което е Световният ден на бежанеца.
„Важно е да се каже, че българите са помогнали на много бежанци, това се видя и през последните 2 г. с голямата вълна от Украйна. Немалко от тях са отворили домовете си за тези хора, но това, което може би не е е ясно, е когато хората получат вече статут или закрила, какво се случва на следващия етап?“ , казва Екатерина Димитрова.
По думите ѝ засега нямаме единна интеграционна програма, по която да се работи с бежанците у нас.