Пътуващ ресторант из страната с меню, което включва традиционни ястия от Украйна, Сирия и Афганистан ще носи освен удоволствие от храната, също и разбиране между българското общество и бежанците в страната. 

„Последното проучване, което направихме ние тук за България, данните показват, че около 54% от хората нямат нито положително, нито отрицателно мнение за бежанците. Тоест се получава нещо като вакуум, който е добра възможност за проекти и кампании, като сегашната, по която работим заедно с Крис“, каза в ефира на „Тази сутрин" Екатерина Димитрова, съветник „Външни отношения“ във Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Кампанията „Храна за размисъл“ си поставя като основна цел да насърчи разбирателството и съпричастността на българите към бежанците. Това прави като представя традиционни ястия от техните родни страни и споделя личните им истории.

„Храната може да скъси дистанцията“ – това е основното послание на кампанията. Човек няма как да има мнение за някого, когото не познава, или човек, която история той самият не е чул – по същия начин както човек не може да има мнение за храна, която никога не е пробвал“, каза Крис Захариев, който е режисьор на видеата на кампанията.

Той разказа и за личните истории, които са му споделяли хора по време на кампанията.

„Фокусираме се върху 3 основни истории, тоест имаме 3 основни героя в нашата кампания. Всеки е минал през толкова много докато стигне тук в България у се установи тук и вижда бъдещето си тук. Тези истории ние сме се опитваме да ги разкажем през храната. Хората могат да прочетат за тях и да изгледат видеата им на нашия сайт hranazarazmisul.bg”, обясни още Крис Захариев.

Ястията, които ще се предлагат са 2 от Афганистан, 1 сирийско и един страхотен десерт от Украйна. А pop-up ресторантът беше открит в София на 20 юни, което е Световният ден на бежанеца.

„Важно е да се каже, че българите са помогнали на много бежанци, това се видя и през последните 2 г. с голямата вълна от Украйна. Немалко от тях са отворили домовете си за тези хора, но това, което може би не е е ясно, е когато хората получат вече статут или закрила, какво се случва на следващия етап?“ , казва Екатерина Димитрова.

По думите ѝ засега нямаме единна интеграционна програма, по която да се работи с бежанците у нас.

 

Продължи да четеш