Българите имат абстрактно желание за промяна, но без резки движения и предприемане на конкретни действия. Това е изводът на социолога Първан Симеонов от последното изследване на обществените нагласи на „Галъп Интернешънъл“*.
Според данните 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% - не. 35% искат предсрочни парламентарни избори, но 40% не искат.
47% одобряват вота на недоверие към правителството, а 27% - не, докато 26% нямат мнение по въпроса.
„Когато питаме дали трябва да има вот на недоверие или оставка на правителството, интервюираните отговарят с „да“, но директно попитаме ли за избори, се долавя боязън и неохота“, каза Симеонов, който обяснява това нежелание с недоверие в демократичните процеси като изборите и че интервюираните не виждат алтернатива на управляващите.
Според данните от изследването вината за водната криза интервюираните виждат в институциите и то с голямо мнозинство от 69%.
Интересното в този случай е, че се обединяват хора с различни партийни пристрастия. Всички електорати, без този на управляващите, се обединяват около мнението, че трябва да има вот на недоверие към правителството, което означава, че някои от тях са преглътнали „нетърпимостта към вносителя на вота“, смята Първанов.
Социологът отбеляза, че по времето на „Апартамент гейт“ обществените настроения са били дори по-тревожни за правителството, но сега водната криза предстои да се развива, а при нея има зависимост и от природата, а не само от действията на институциите.
Две трети от анкетираните по-скоро предпочитат, по принцип, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни.
Това може да се дължи на бавно свикване с пазарните механизми или желание за държавен контрол върху стратегически отрасли, смята Първанов, който отбелязва, че хората през последните 30 години са свикнали с пазарните отношения, но не и с разслоението.
Още за изследването на обществените нагласи на „Галъп Интернешънъл“ вижте във видеото.
* 835 души са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
