След изборите за 49-ото Народно събрание бъдещите депутати ще трябва да се заемат с изготвянето на държавния бюджет. Четири месеца след началото годината финансовата политика все още е подчинена на миналогодишния бюджет.

Парите на държавата: Ще се осъществят ли „щедрите“ предизборни обещания?
Снимка: bTV

„Бюджетът ще бъде един от първите законопроекти, които ще бъдат разгледани. Това е една от най-важните теми, която трябва да се отдалечава възможно най-много от популиста. Експертите в бюджетната комисия трябва да помислят в средносрочен план за вкарване на бюджетните рамки в консервативна насока“, коментира икономистът Владимир Сиркаров.

Владимир Сиркаров
Снимка: bTV

„Ще имаме дефлация, когато видим на месечна база спад на цените. Годишната инфлация, която се понижава, тя се сравнява с предишните периоди на висока инфлация. Все още сме в сериозна инфлационна среда. Цените все още не се понижават“, каза още той.

„Надявам се щедрите обещания на политиците да не се изпълнят, защото дефицитът ще се увеличи още повече. Парите за пенсиите бяха гласувани още в 48-ото Народно събрание. Надуването на бюджетните разходи може да изиграе лоша шега. Един малък процент отгоре върху бюджетен дефицит от 3% - говорим за милиарди, което е нож с две остриета“, добави икономистът Агоп Каспарян.

Той посочи, че партиите влизат в една балансирана линия за ниски нива на дефицит.

Агоп Каспарян
Снимка: bTV

Според него промяната на данъчната система няма да изпрати добър сигнал към чуждестранните инвеститори.

„Има наливане на пари в икономиката, което увеличава инфлацията. Част от бизнеса реагира некоректно към потребителите и увеличи цените на продуктите, тъй като виждаше спада на инфлацията“, обясни Каспарян.

„Това, което беше направено с минималната работна заплата, е доста вредно. Дори и за самите, които трябва да бъдат подпомогнати. Към минималната работна заплата са вързани различни плащания и такси. Положителният ефект може да е няколко месеца. Има влияние върху инфлацията, особено за продавачи. Като кажете – „Вдигаме заплатите на всички“, казвате и – „Вдигайте цените“, допълни Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

Красен Станчев
Снимка: bTV

„Членството в еврозоната ще стане най-рано през 2026 година. Проблемът тази година не е нарастващата инфлация, а спадащите цени. Това ще създаде проблем за тези, които са свикнали да работят на високи цени, а това, което продават – да се купува. Ако не са си направили добре сметката, може да не оцелеят. Инфлацията няма да е отрицателна, но ще намалява. Това ще създаде желание да отидеш при министъра на финансите и да кажеш – „Компенсирай ме, защото …“, подчерта Станчев.